- Хари, полудя ли?!- извиках аз и се наведох, за да помогна на Найл да се изправи.
- Идиоти! Казах да пазите тишина!- разкрещя се Стайлс- Толкова ли не можете поне трийсет минути да си седите на задниците спокойно?!
- Осъзнаваш, че сега ти вдигаш шум, нали?- попита съвсем спокойно русокосият и изтупа тениската си, а къдравелкото се ядоса още повече от спокойният му тон и го шамароса.
- Хари, спри се!- повиших тон и застанах на пътя на двете момчета.- Какво ти става?! Да го убиеш ли искаш?
- И ти си виновна, Парис!- сряза ме зеленоокият и засече поглед с моя. Ако допреди малко очите му шареха навсякъде и бяха черни, то когато се сключиха с моите те се изсветлиха. Въпреки това останаха с онзи тъмнозелен цвят, който ме караше да треперя всеки път когато го видех.
- Да тръгваме, Найл!- подканих го аз без да откъсвам очи от Хари-Нямаме работа тук.
Нямах намерение да се занимавам с откачалка. Не исках да се караме, но той ме принуждаваше. Запазих самообладание и си запътих след ирландеца, но преди да подмина Стайлс, той хвана здраво китката ми и ме придърпа към себе си.
- Никъде няма да ходиш!- изръмжа той, но аз се откъснах от него и му зашлевих звучен шамар, така че главата му се извъртя на 90 градуса.
- Няма да ми казваш какво да правя!- изсъсках аз и се затичах към изхода след Хоран, зарязвайки къдрокосият сам в салона.
Излязох бясна от фитнеса и се спрях до синеокият, който държеше снежна топка на отеклото си от удъра око. Бях ядосана на Хари. Ядосана беше меко казано. Бях му бясна. Какво беше сторил толкова Найл, че да го удря така. Още малко и щеше да му свали кожата. Огледах окото на момчето и сърцето ми се сви. Изглеждаше ужасно и то пак заради мен.
- Добре ли си, блонди?- попитах аз и свъсих вежди
- Спокойно, Пи- махна с ръка ирландецът.- Ще си сложа очила и няма да личи.
- Но той едва не те направи на картофено пюре- възпротивих се аз, а Найл се засмя.
- Нищо ми няма, ето.- той извади слънчеви очила от вътрешния джоб на якето си и си ги сложи.- Виж, не си личи.
- Същински ганкстер- изсмях се аз.
Огледах се и леко потреперих. Вътре беше топло, а палтото ми бе останало в колата на русокосия, защото реших, че няма нужда от него в залата. Така си и беше, но тук навън... имах и то голяма нужда от него. Хоран, сякаш забеляза това и свали якето си, загръщайки раменете ми.
أنت تقرأ
The Dark Side Of You (Book 2)
أدب الهواةДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...
