The Dark Side Of You (Book 2)

Chapter 31- Наградата

- Не можеш да избереш тази кола!- запротестира Лиам.

Момент. Какво стана накратко: Момчетата решиха да ми правят изненада и докараха 6 скъпи, спортни коли. Идеята бе да се състезаваме до London eye, където щях да намеря втората част от изненадата си. Луи ми предложи да си избера кола и аз естествено избрах най- мечтаната за мен- черно- червеното Бугати Вейрон. Реакцията на момчетата бе безцена, когато разбраха избора ми.

- Защо да не мога?- вдигнах вежди аз.

- Защото... – опита се да обясни Зейн. е твърде бърза

- Да, едва ли можеш да я караш- почеса се по врата Хари.

- Отново ме предизвиквате да ви ДОКАЖА- натъртих аз,- че мога да карам тази кола. Казахте ми да си избера и аз го направих.

- Да, но...- опита се да се оправдае Лиам, но аз го прекъснах.

- Избрах Бугати- то! Точка по въпроса!

Ядосана се върнах в къщата, за да взема сака си. Стайлс влезе вътре с мен и взе калъфа с китарата, който беше облегнат на дивана. Изчаках го да напусне къщата, след което заключих и се затичах към колата преди някой да се качи в нея. Бях си я избрала! Вече е моя!

Хвърлих сака в багажника на колата и се качих на шофьорското място. Каква кола! Каква класа! Черен кожен салон, затъмнени прозорци и нито една прашинка. В автомобила миришеше на чисто нова естествена кожа, а седалките бяха много удобни. Издишах и се облегнах назад, потъвайки в меката седалка. Можех да живея тук!

Изведнъж някой почука на прозореца ми. Стиснах челюст и свалих прозореца. Пред мен се появи физиономията на Лиам, който свали слънчевите си очила и ме погледна сериозно с дълбоките си кафеви очи.

- Какво искаш?- попитах сърдито аз.

- Да ти пожелая успех- усмихна се той.- Нека най- бързият победи!

- Благодаря!- усмихнах се самодоволно аз.- Всички знаем, че ще съм аз.

Лиам се засмя и вдигна палец в знак на съгласие, след което се оттегли от прозореца ми. Вдигнах стъклото и се наместих удобно на седалката. Видях в огледалото за обратно виждане Найл, който се качи в червеното Ферари зад мен, а в колата пред моята- бяло Мазерати, се качи Луи. Може би вече всички бяха на позиция. Запалих двигателя на колата и усетих как цялата ми кожа настръхва. Превключих на първа, настъпвайки едновременно с това съединителя и заобиколих Луи, тръгвайки по тясната уличка на квартала ми. Ръцете ми стискаха здраво волана, но същевременно трепереха, сякаш преди малко съм видяла призрак.