- Не можеш да избереш тази кола!- запротестира Лиам.
Момент. Какво стана накратко: Момчетата решиха да ми правят изненада и докараха 6 скъпи, спортни коли. Идеята бе да се състезаваме до London eye, където щях да намеря втората част от изненадата си. Луи ми предложи да си избера кола и аз естествено избрах най- мечтаната за мен- черно- червеното Бугати Вейрон. Реакцията на момчетата бе безцена, когато разбраха избора ми.
- Защо да не мога?- вдигнах вежди аз.
- Защото... – опита се да обясни Зейн. е твърде бърза
- Да, едва ли можеш да я караш- почеса се по врата Хари.
- Отново ме предизвиквате да ви ДОКАЖА- натъртих аз,- че мога да карам тази кола. Казахте ми да си избера и аз го направих.
- Да, но...- опита се да се оправдае Лиам, но аз го прекъснах.
- Избрах Бугати- то! Точка по въпроса!
Ядосана се върнах в къщата, за да взема сака си. Стайлс влезе вътре с мен и взе калъфа с китарата, който беше облегнат на дивана. Изчаках го да напусне къщата, след което заключих и се затичах към колата преди някой да се качи в нея. Бях си я избрала! Вече е моя!
Хвърлих сака в багажника на колата и се качих на шофьорското място. Каква кола! Каква класа! Черен кожен салон, затъмнени прозорци и нито една прашинка. В автомобила миришеше на чисто нова естествена кожа, а седалките бяха много удобни. Издишах и се облегнах назад, потъвайки в меката седалка. Можех да живея тук!
Изведнъж някой почука на прозореца ми. Стиснах челюст и свалих прозореца. Пред мен се появи физиономията на Лиам, който свали слънчевите си очила и ме погледна сериозно с дълбоките си кафеви очи.
- Какво искаш?- попитах сърдито аз.
- Да ти пожелая успех- усмихна се той.- Нека най- бързият победи!
- Благодаря!- усмихнах се самодоволно аз.- Всички знаем, че ще съм аз.
Лиам се засмя и вдигна палец в знак на съгласие, след което се оттегли от прозореца ми. Вдигнах стъклото и се наместих удобно на седалката. Видях в огледалото за обратно виждане Найл, който се качи в червеното Ферари зад мен, а в колата пред моята- бяло Мазерати, се качи Луи. Може би вече всички бяха на позиция. Запалих двигателя на колата и усетих как цялата ми кожа настръхва. Превключих на първа, настъпвайки едновременно с това съединителя и заобиколих Луи, тръгвайки по тясната уличка на квартала ми. Ръцете ми стискаха здраво волана, но същевременно трепереха, сякаш преди малко съм видяла призрак.
YOU ARE READING
The Dark Side Of You (Book 2)
FanfictionДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...
