Стоях в ъгъла на една тъмна стая и плачех. Отново. Дерях ръцете си и плачех с глас. Около мен беше влажно и студено, а на една от стените имаше малко решетесто прозорче. Стаята приличаше на килия и се осветяваше само от прозорчето.
Внезапно вратата се отвори и влезе Мат. Вдигнах глава и останових очен контакт с него. Той се приближи до мен, а аз се свих още повече в ъгъла. Съли хвана косата ми и ме изправи насила, а аз изпищяхот болка и страх.
„Не се дърпай! Започва!"- прошепна ми грубо той и ме задърпа към вратата, а аз се разпищях още повече.
- О, каква прекрасна гледка!- нечий глас ме стресна и изведнъж се срутих на земята.
Момент. Какво стана? Как се озовах тук? В хола на къщата ми се бяха струпали четиримата ни приятели и ни гледаха с блестящи погледи. Хари беше станал от дивана и дишаше тежко, а аз все още лежах на земята и не проумявах какво се случва.
- Простете, събудихме ли ви?- попита Найл, а останалите се засмяха.
Премигнах няколко пъти и разтърках очите си. Наистина съм била заспала. Слава богу, че всичко е било просто сън. Въздъхнах облекчено и се изправих.
- Събудихте е меко казано- казах язвително аз, явно първа съвзела се от шока.
- Д-да...- кимна Хари и се обърна към мен.- Добре ли си?
- Напълно- махнах с ръка аз и издишах тихо, след което погледнах към приятелите си.- Какво търсите тук?
- Ами решихме да видим как върви при вас- обясни Лиам и се почеса по врата.
- Но явно прекъснахме нещо- намигна Зейн и останалите се разхилиха.
- Да. Спокойствието ни!- троснах се аз и смехът на приятелите ни секна.
Извъртях очи и тръгнах към кухнята, за да напръскам лицето си и да се освежа, а петте момчета ме последваха като домашни любимци. Обърнах се и сбърчих вежди, като видях че ме следват, след което застанах пред мивката и пуснах водата. Наплисках лицето си няколко пъти и спрях кранчето. С рязко движение взех една кърпа и подсуших лицето си.
- Някой е доста кисел- отбеляза Луи и седна на един от столовете, а останалите го последваха.

KAMU SEDANG MEMBACA
The Dark Side Of You (Book 2)
Fiksi PenggemarДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...