Гледах към Хари и притокът на кислород към дробовете ми започна да намалява. Изведнъж усетих всичката миризма на алкохол и цигарен дим около себе си. Образът на Стайлс започна да избледнява, а звука на музиката и гласовете на приятелите ми- да заглъхват. Така ли ми действа страхът вече? Страх от какво? От това, че приятелят ми ме кани на танц или от това, че той ме принуждава да танцувам с него.
- Парис!- гласът на Лиам ме върна в съзнание.
Огледах се и осъзнах, че къдравелкото чака отговор от мен. Протегнах плахо ръка и я поставих върху дланта на момчето. Изправих се и тръгнах, олюлявайки се, към дансинга с него. Хари мина между хората и спряхме в средата на сцената. Танцуващите се огледаха и щом ни видяха се отдръпнаха назад. Аз все още треперех и не можех да се държа на краката си. Огледах се уплашено и отворих уста да попитам какво става, но Стайлс ми направи знак да мълча.
Той погледна към пулта, където мястото на ди- джея беше заел Зейн, и му кимна. Тиха мелодия на китара зазвуча и на сцената останахме само аз и зеленоокият. Той се поклони като истински джентълмен и ми се усмихна приветливо. Пристъпих леко към него и положих едната си ръка на рамото му, а с другата- стисках здраво дланта му. Хари ме придърпа към себе си и двамата започнахме да се поклащаме леко в ритъма на музиката.
Бавно облегнах главата си на гърдите му и вдишах аромата му. Бях забравила този специфичен аромат, който винаги действаше успокояващо на нервната ми система. Винаги щом го подушех знаех, че той е до мен и усещах някакъв вътрешен уют и едно прекрасно спокойствие. Спомних си един такъв момент. Двамата с Хари танцувахме на рождения ми ден. Бяхме влюбени до уши, прегръщах го и всяка негова ласка изгаряше кожата ми и караше сърцето ми да бие по- силно от всякога. Сега обаче не бях сигурна в чувствата си... въпреки че днес отново изпитах това, когато ме целуна на паркинга.
- Парис...- прошепна Стайлс и ме извади от спомените ми.
- Да?- отговорих аз и вдигнах глава. Двамата кръстосахме погледите си и сърцето ми прескочи удар.
- Искам да ти кажа, че не бях прав- продума той.- Нараних те, знам. Извиних ти се, но това не бе достатъчно. Няма нужда да ми прощаваш. Аз не заслужавам прошка, нито милост...
ŞİMDİ OKUDUĞUN
The Dark Side Of You (Book 2)
Hayran KurguДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...
