The Dark Side Of You (Book 2)

Chapter17- Вечерята

Мама и татко гледаха като ударени от мокър марцал. Сгреших ли, запознавайки ги с Хари? Настъпи неудобно мълчание, което сякаш продължи с векове, преди Стайлс да се извърти и да постави нежна целувка на слепоочието ми. В този момент като че ли ток премина през мен, а сърцето ми прескочи удар. Мама най- сетне се съвзе от шока, усмихна се и се изправи, подавайки ръката си на приятелят ми.
- Мери Монтгомъри.- представи се тя и двамата се здрависаха.
- Приятно ми е, аз съм Хари. Хари Стайлс.- усмихна се момчето и подаде розата, която държеше.- А това е за вас госпожо Монтгомъри.
- О, колко мило!- възкликна мама и взе розата, като я помириса.
- Аз съм Тони Монтгомъри.- представи се татко и пое ръката на зеленоочкото, стискайки я здраво.
- Хари, приятно ми е!- отговори къдрокоското.- Имам нещо и за Вас.
Момчето направи знак на татко да изчака и бръкна във вътрешния джоб на сакото си. От там извади тъмно синя квадратна кутия с надпис Swiss Militaire. Когато я отвори пред нас се разкри сребърен часовник от съответната марка, с черна кожена каишка. Ченето ми увисна и едно силно ахване се изплъзна измежду устните ми. Погледнах към Хаз, сякаш виждам извънземно срещу себе си, мама ококори очи, а татко просто седеше на стола си с вдигнати вежди и не показваше никаква емоция.
- За Вас е мистър Монтгомъри. Не го гледайте така. Изцяло Ваш е.- каза зеленоочкото и се подсмихна самодоволно.
- Благодаря, младежо!- засмя се татко и взе кутийката от ръцете на приятелят ми.
След като се запознаха и усмивките се появиха на лицата на родителите ми, нервността ми леко утихна. Тя беше заменена от шока от подаръците на Хари. Той беше съвсем спокоен и се държеше съвсем по етикет. Не че не бях го очаквала от него, но все пак...
Стайлс дръпна стола ми и веднага щом седнах, той се намести на мястото до мен. Нямаше и минута от идването на новият ни гост и Тобиас долетя от някъде, с въпроса "Искате ли нещо за пиене?" Момчето до мен поръча вино- най- скъпото бяло вино, което можеха да намерят в хладилниците на ресторанта и бутилка вода. Изглежда се правеше на мил и прекрасен пред нашите, не че не беше такъв, но... това не беше истинската му природа. Всички го знаем.
Келнерът ни донесе напитките и наля на всеки от нас по чаша вино. Аз не смятах да пия, защото си спомням какво се случи последният път, когато употребих алкохол, но само тази напитка можеше да утоли нервите ми в такъв напрегнат момент. И все пак изтъкнах пред родителите си факта, че не пия... много... Е, малко послъгах, но не исках да им падам в очите. Дадохме си наздравица, след което всеки отпи от чашата си. Къдрокоското повика Тобиас и каза поръчките за основно ястие, които всеки от нас си бе избрал. Отпих няколко глътки от виното си и се подготвих за... кръстосан разпит.
(...)
Коремът ми се бе свил на топка и не усещах никакъв глад, въпреки това бях преполовила чинията си със спагети. Хари седеше до мен и стискаше ръката ми, докато вежливо отговоряше на всеки въпроса на родителите ми. Аз пиех поредната си чаша с вода, може би седма или осма, а от виното бях изпила само две чаши и мислех да си сипя още, но между въпросите и отговорите, Стайлс успя да ми хвърли един поглед и да спре желанието ми да консумирам алкохол.
- Какво работиш, младежо?- попита строго тате, при което аз изпуснах вилицата си на земята. Тобиас веднага дотича с нов прибор в ръцете си и вдигна предишният от земята. Той ми подаде новата вилица и ми се усмихна чаровно. Как винаги успява да дойде толкова бързо до масата?
- Благодаря!- прошепнах и смутено започнах да подбутвам спагетите в чинията си.
- Ами за момента нищо.- отговори на въпроса на баща ми къдрокоското, след като сервитьорът ни се оттегли и всичко утихна.
- А какво би искал да работиш?- попита мама и отпи от виното си. Аз й хвърлих умолителен поглед, но тя не даде признак да ме е видяла.
- Архитект... или фотограф. Имам бакалавърска степен и за двете.- обясни с усмивка зеленоочкото и погледна към мен. Усмихнах му се унило и посегнах към чашата си с вода, но несръчната ми трепереща ръка я бутна и малкото останало съдържание се разля по покривката.
- Парис, добре ли си? За втори път изпускаш нещо.- попита майка ми, а аз закимах енергично в отговор, докато подбързвах покривката.
Тобиас отново дотича, за да смени мократа покривка. Сериозно... този беше най- учтивият и същевременно досаден келнер, който някога ме е обслужвал. След като оправи бъркотията, която създадох той ни попита дали сме готови с основното, за да донесе десертите. Отговорът беше положителен и скоро пред мен имаше парче италианска бисквитена торта, точно такава, каквато ядохме с Хари в Италия. Тогава си спомних за онова наше преживаване. Беше прекрасно, като изключим последния ден.
- Хари, а с какво се занимават родителите ти?- татко зададе поредния изключително ненужен въпрос, с който чашата преля.
- Тате!- срязах го аз, но Хаз стисна ръката ми, за да ме укроти. Погледнах към него, а той ми се усмихна и намигна едва забележимо.
- Татко е производител на часовници. В момента е в Швейцария и върти бизнеса си там.- обясни спокойно Стайлс и допълни- А мама е счетоводителка във фирмата му.
- О, колко хубаво!- усмихна се майка ми.
Сега можех да си отдъхна. Той съвсем лаконично и спокойно представи семейството си, а не обичаше да говори за тях. Даже не се изтъкваше с това, че баща му е производител на часовници и предполагам, че беше производител на марката, която приятелят ми подари на татко. Поне можех да бъда спокойна (и обнадеждена), че не е похарчил много пари за тази семейна среща.
Вечерта беше към края си. След дългият кръстосан разпит, на който беше подложен къдрокоското, но аз се чувствах сякаш разпитват мен с лампа насочена срещу очите, беше време да си тръгнем. Повиках сервитьора, за да платя сметката, но приятелят ми ме спря. Двамата започнахме тихо да се караме кой да плати сметката.
- Хари, моля те аз съм ви поканила тук, аз ще платя.- прошепнах аз и хванах ръката му, която понечи да бръкне в портфейла му.
- Аз съм мъжът тук, а мъжете плащат на такива събития.- той постави думата събития във въздушни кавички и отвори портмонето си, в което се мъдреха няколко стотачки.
- За бога, недей!- изсъсках аз и видях с периферното си зрение нашите, които гледаха с особен интерес нашия малък спор.
- Няма да отстъпя- погледна ме сериозно момчето.
- Нито пък аз- присвих очи и кръстосах ръцете пред гърдите си.
- Тогава ще ти предложа следното, вироглаво девойче. Нека разделим сметката.
- Отказвам, свежа маруло!- изсъсках аз и извадих от чантичката си портфейла ми. Докато броях парите, Хари пъхна нещо в сметкодържателя. Вдигнах поглед и го засякох неговите грейнали очи и усмивка до ушите.
- Съжалявам слънце, бях първи- засмя се той и целуна челото ми.
- Знаеш ли, отвратителен си!- изсъсках му ядосано аз.
Момчето вдигна рамене и всички станахме, за да се облечем. Докато родителите ми се разейваха със Стайлс аз извадих 600 паунда (колкото беше сметката ни) от чантичката ми и се приближих до зеленоокият. Увих ръката си около кръста му, уж го прегръщам и пуснах парите в джоба му. Нямаше да се оставя така лесно. Никой не ми плаща сметките, освен ако не съм на гости на някого. В този случай Хари беше гостът, а аз домакина.
Къдрокоското не осъзна какво правя, затова обгърна с ръце тялото ми и целуна върха на главата ми. Двамата се пуснахме и побързах да облека шлифера си и да си взема нещата от масата. Излязохме от ресторанта и Стайлс спря такси за нашите. Сбогувахме се с тях, след което момчето ми предложи да ме закара до нас. Съгласих се и хванати за ръка повървяхме до черният Range, спрян малко по- надолу по улицата.

Двадесет минути по- късно колата спря пред къщата ми. Хари изскочи от нея и побърза да отвори вратата ми и кавалерски да ми помоне да сляза. Изпрати ме до входа на къщата ми и въпреки, че го поканих да влезе, той отказа.
- Благодаря за прекрасната вечер, Хаз... И се извинявам отново за нелепите въпроси на родителите ми.- казах аз и сложих ръце на раменете на приятеля ми.
- Парис, не е нужно да се извиняваш. Знам какви са родителите, повярвай ми.- засмя се момчето и усетих дланите му на кръста ми, след което той ме придърпа към себе си.- Пък и беше забавно да отговарям на въпросите им. Бях като в жив лексикон.
- Хари...- засмях се аз и поклатих глава.- Неузнаваем си.
- Обичам те, принцесо!- каза той и целуна челото ми, после носа ми и най- накрая устните ми.
- И аз те обичам, Хаз!- прошепнах, щом се отделихме от целувката ни и се сгуших в гърдите му.
- Принцесо, нали знаеш какъв ден е утре?- попита къдрокоското и погали нежно гърба ми. Замислих се внимателно и след като не успях да се сетя се отделих от прегръдката ни и поклатих глава. Момчето се усмихна и каза- Утре е 14- ти февруари.
- Свети Валентин!- ахнах и сложих ръка на устата си.
- Точно. Приготви се, ще дойда да те взема в 18:00 от тук. И си облечи дънки, ще сме в планината.- намигна ми Стайлс и се приближи, за да слее устните ни в кратка и нежна целувка, след което се отдели от мен, тръгна към колта си и ми помаха.- До утре, любов!- той спря за секунда, обърна се към мен и вметна- О, и следващия път, когато се опитваш да пуснеш пари в джоба ми, направи го по- тайно.
Момчето ми намигна и се качи в колата си. Аз стоях като ударена с мокър парцал и не помръднах поне десет минути, след като къдрокосият отпраши с колата си надолу по улицата. Когато дойдох на себе си, разклатих глава и премигнах няколко път. Извадих от чантичката си ключовете от къщата и отключих. Влязох в къщата и затръшнах вратата след себе си. Хвърлих чантичката и ключовете на масичката в хола и пъхнах ръцете си в джобовете на шлифера ми. Пръстите ми докоснаха нещо странно. Хванах нещото между показалеца и средния си пръст и го извадих от джоба ми.
- Шестотинте паунда...- прошепнах сама на себе си и присвих очи.- Ъх, Стайлс... Упорита маруло!
Прибрах парите в портмонето си, след което съблякох шлифера и го закачих на закачалката. Качих се в стаята си и съблякох дрехите си, като през това време стоях пред гардероба и оглеждах какво да облека утре. Тишината и спокойствието вкъщи ме завладяха и клепачите ми започнаха да натежават. Погледнах към часовника си, който показваше 23:44. Въздишка се изплъзна измежду устните ми и разтърках очи. Огледах гардероба си запоследно преди да си легна, след което навлякох блузата ми с паднал ръкав и късите ми гащета, които вършеха работата на пижама и затворих гардероба си.
Преди да се мушна под завивките посетих банята, където изтрих грима си и измих зъбите си. След това се върнах в стаята си и се тръшнах по корем на леглото. Без да се усетя издадох тих стон, след което се завих през глава и загасих лампите. А като се замисля, че утре имах лекции...
(...)
Най- сетне лекциите ми приключиха. Излязох от университета размазана, въпреки това в настроение, защото знаех какво ми предстоеше- среща с Хари. Качих се на автобуса, заедно с Хейли- сестрата на Зейн, която също беше в моята посока и тя през цялото време ме разпитваше за вечерята снощи. Явно Хари беше казал на Зейн, а Зейн на нея... и може би на всички останали негови познати.
Слязох от автобуса и помахах на Хейли през прозореца. Когато транспортното средство отпраши, стартирах и аз. Погледнах часовникът си, който показавше 16:30 и се разбързах към вкъщи. Имах точно час и половина до идването на Стайлс.
Претичах парка на спринт, след което спрях пред нас и извадих от чантата си ключовете. Влязох вкъщи и хвърлих всичко на земята. С няколко скока вече се намирах в стаята си. Включих компютъра си и си пуснах музика, за да имам настроение. Побързах да съблека дрехите си и да вляза в банята. Взех си бърз душ, след което увих хавлия около тялото си и кърпа около косата си и се върнах в стаята си. Разтворих гардероба си и извадих комплект червено дантелено бельо. Подсуших кожата си и го облякох, след което се наметнах с коприненият ми халат и започнах да си търся дрехи за тази вечер. Хари каза дънки, значи дънки. Извадих червени дънки, бял понтик и а-симетрична жилетка, в същия цвят и ги хвърлих на леглото. До тук с дрехите, а сега косата.
Подсуших косата я с кърпата, след което се заех да я оформя със сешуара и четката. Времето напредваше, както и аз с подготовката си. Изсуших косата си и набръзо нанесох молив, очна линия, светли сенки и спирала, с които да подчертая очите си. Реших че няма нужда от много силен грим, защото... исках да съм естествена. Приключих с грима си и се прехвърлих към обличането, когато телефонът ми иззвъня и получих съобщение.
Хари: Идвам, готова ли си?
Усмихнах се и написах:
Аз: Дай ми пет минути!
Хари не отговори, затова побързах да се облека. След като всичко беше по мен, дори и бижутата- два сребърни пръстена, гривни и обеци с малки камъчета, бях официално готова за нашата среща. Чух двигател на кола и клаксон. Това значеше, че Хаз е пред нас. Взех телефона и слънчевите си очила, защото навън все още грееше слънце и слязох на долния етаж. Облякох шлифера си и излязох от къщата. Стайлс се беше подпрял на колата си и ме чакаше. Облечен с широка синя риза на карета, черни дънки и явно любимите му велурени боти, той предизвика лек смях в мен щом го приближих и видях по- отблизо. Забелязах, че на главата си бе нахлупил тъмно кафява шапка с широка периферия.
- Парис!- възкликна момчето и махна очилата си, след което ме прегърна и вдигна във въздуха.
- Честит свети Валентин!- засмях се и целунах бузата му.
- Честит свети Валентин, принцесо!- момчето целуна челото ми и ме пусна от прегръдката.
- Какво си ми подготвил?- попитах и се усмихнах, махайки очилата си, за да виждам приятелят си по- добре.
- Изненада!- намигна ми той и отвори вратата на колата.- Заповядайте, госпожице!
Засмях се и леко стиснах бузите му, правейки лицето му на "бухтичка", след което се качих на мястото до шофьора. Сложих колана си, докато къдрокоското се качваше на шофьорското място и потеглихме.
Пет минути по- късно спряхме пред един супермаркет. Огледах се недоумяващо и попитах Хари:
- Какво се случва?
- Ще напазаруваме малко.- отговори зеленоочкото, с усмивка на лице и слезе от колата. Заобиколи возилото и отвори вратата ми.- Хайде скъпа, нямаме много време.
- Ужасен си!- изсъсках аз и слязох от колата.
Двамата влязохме в супермаркета. Стайлс взе една количка и тръгна след мен. Нямах си и на представа какво става, затова се обърнах към него и попитах:
- Заслужавам ли вече обяснение какво ще правим?
- Ще си напазаруваме вечерята.- отговори момчето и пусна количата, след което се завъртя спирално, стил Майкъл Джексън, щракна с пръсти и допълни- А аз ще съм Вашият главен готвач, госпожице.
- Ха, на каква дрога си?- засмях се аз и поклатих глава.
- На най- силната.- отговори ми Хари, неразбрал моя риторичен въпрос.
Извъртях очи и попитах:
- Е, какво ще вечеряме?
- Каквото кажеш скъпа.
Огледах се и осъзнах, че бяхме в същия магазин, в който за първи път пламна искрата между мен и Хари. Приближих се до щанда със замразените продукти и извадих кутийка рибни крокети, като я долепих до бузата си. Къдрокоското се засмя и дойде до мен:
- Все още ли си мислиш, че си невидима с тях, долепени до лицето ти?
- Ами... да.- отговорих аз и избухнахме в буен смях.
Оставих крокетите и отворих една от витрините, вадейки от нея пакет с пушена сьомга. Обърнах се към приятеля си и му показах пакета:
- Какво ще кажеш за брускети с пушена сьомга.
- Ще кажа, че е страхотна идея!- възкликна той, а аз сложих два пакета със сьомга.
Обиколихме целият магазин и взехме мляко, яйца, брашно, две франзели, масло, две бутилки бяло вино, плодове и шоколад. Отидохме на касата и започнах да нареждам продуктите.
- Пи, искаш ли бонбонки?- попита ме момчето и разклати пакетче с желирани мечета.
- Искам, искам!- развиках се като малко дете и Стайлс ми подхвърли пакетчето.
Къдрокоското плати сметката, след което двамата тръгнахме към колата му. Сложихме покупките в багажника и след една бърза целувка помежду ни, се качихме в колата и потеглихме към планината. С всяка изминала минута ми ставаше все по- интересно как ще протече вечерта ми. Облегнах се назад и се вгледах в пътя пред себе си. Става все по- напрегнато и интересно.