Вече цял час седяхме във фоаето на огромния сив офис на този прословут приятел на Хари. Стайлс нервно обикаляше фоаето от единия до другия му край, а аз седях на мекото диванче, чоплех лака си и следях момчето с поглед. Зъбите ми хапеха нервно долната ми устна и стискаха до кръв. Отвреме на време започвах да тактувам нервно с крака си и токчето ми тракаше при контакта му със земята. В тези моменти, къдравелкото ми мяташе кръвнишки поглед и веднага спирах. Последният път, когато затраках нервно с токчето си приятелят ми не се сдържа и извика:
- Спри да тропаш!
Аз подскочих леко и го погледнах уплашено, след което захапах устната си и сведох поглед. Усетих как бузите ми поруменяват, а косата ми падна пред лицето, прикривайки срама. Не обичах Хари да ми се кара, а особено в този офис се притеснявах много. На практика не знаех къде съм, какво правя и защо въобще сме тук. Притесняваше ме и факта, че часът наближаваше десет, а аз трябваше да се върна вкъщи, да се преоблека и да си взема учебниците. Нечии ръце се опряха на бедрата ми и вдигнах погледа си, срещайки очите на Хари. Той ми се усмихна и каза:
- Ще почакаме още малко, скъпа. Ако до пет минути не вляза през онази врата- Стайлс посочи голямата сива врата на кабинета на приятеля му,- ще си тръгнем, обещавам.
Кимнах и дарих момчето с малка усмивка. Зеленоочкото се надигна леко и потърка нослето си в моето, след което целуна устните ми. Обичах когато прави така, защото караше сърцето ми да започне да подскача като гумено топче.
- Господин Стайлс!- до нас се изправи фигурата на висока и стройна жена.- Господин Ричардс Ви очаква.
Къдравелкото кимна и целуна бузата ми, след което се изправи, приглади якето си и косата си и тръгна към голямата врата. Отвори я и кабинетът сякаш го погълна. Останах сама. Жената, която преди малко извести Хари, че може да влезе беше висока и слаба. Косата и бе червена и вързана на стегнат кок, носеше очила за компютър, зад които се криеха кехлибарени очи. Беше облечена в тясна черна поличка, бяла риза и черно сако, което подчертаваше бюста и таията й. Е, обезателно изглеждаше по- добре от мен. Тя беше секретарката на този Ричардс.
KAMU SEDANG MEMBACA
The Dark Side Of You (Book 2)
Fiksi PenggemarДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...
