*месец по- късно*
*Цял месец играх ролята на компаньон на Хари. И не, не такъв компаньон, за какъвто повечето хора биха си помислили. Аз се грижех за него непрестанно. Отивах в апартамента му сутрин, преди да се събуди и си тръгвах вечер, когато заспиваше. На практика аз бдях като орлица над него- помагах му да слиза по стълбите, излизах с него на разходка в парка, когато времето предразполагаше, готвех и чистех в къщата му и раздвижвах крака му, за да оздравее по- бързо. В края на месеца ние бяхме станали толкова близки, че едва се разделяхме вечер. Кракът на момчето вече бе почти оздравял, защото то можеше да маха шината си и движеше крака си без нея. Радвах се за него. Радвах се, че оздравява и най- вече се радвах на това, че с всяка минута двамата ставахме все по- близки. Между грижите за него аз намирах и време да преговоря по няколко урока по медицина и психология, защото изпитите ми наближаваха, след което Хари искаше да му ги разказвам, за да провери какво съм запомнила. Намирах време и за тренировките си, които не пропусках и почти всеки път се появявах с различен шофьор, а съотборничките ми ме гледаха със завист. Точно поради тази причина казвах на момчето, което ме караше (Зейн, Лиам, Найл или в най- редки случаи Луи) да ме чака в колата, докато приключа тренировката си. Най- нахални бяха Лиам и Зейн, които винаги влизаха с мен в академията по танци и ме изпращаха до залата.
Така без да се усетя се изниза един месец и Януари приключи. В деня преди изпита ми се обадиха, че е отменен, защото учителите са болни и новата дата беше 3-ти февруари. Страхотно още щях да се притеснявам.*
Лежах на дивана у нас и гледах телевизия. Гледах относително, защото вече се унасях и повечето от сцените на филма, който "гледах" ги изпусках. Беше нещо за Шерлок Холмс... мисля. Изведнъж на вратата ми се позвъня и се стреснах. Подскочих от дивана и се струполих на земята. Ауч, коленете ми! Изправих се и олюлявайки се, сънено се придвижих до вратата. Мразех да се будя изведнъж. Винаги бях кисела като лимон. На вратата ми продължи да се звъни, затова ми се наложи да изкрещя, че идвам. Отворих и видях четиримата си приятели на прага ми. Изръмжах недоволно и се опитах да затръшна вратата, но Лиам я подпря с ръката си и ме избута. Четиримата влязоха без да ме поздравяват и седнаха на дивана ми. Аз все още стоях в шок на вратата и зъзнех на студа. Несъзнателно погледнах към момчетата и забелязах, че ме гледаха доста странно и с отворени усти. Изведнъж осъзнах, че съм по клин и раздърпана блуза. Мамка му! Затръшнах вратата и изтичах в стаята си. Облякох един суитчър и се върнах при момчетата в хола ми. Огледах се и видях, че няма къде да седна, а приятелите ми продължаваха да ме съзерцават със зяпнала уста. Извъртях очи и претичах до кухнята, откъдето довлякох един стол и го сложих пред телеизора. Седнах по турски на него и изпъшках.
- Какво за бога правите тук по това време?!- изсъсках и започнах да търся часовник, за да видя колко е часа- Часът е...
- Двадесет и един и тридесет.- каза Лиам, а аз го стрелнах с поглед.
- Ами трябваше да говорим с теб за нещо.- обясни Зейн
- Трябва да е било важно, за да ме събудите толкова късно.- измърморих аз и извъртях очи. Лиам въздъхна и ме погледна строго.
- Утре знаеш ли какво е?- попита ме Найл и загреба цяла шепа от купата ми с пуканки, която беше поставена на масата.
- Сряда.- отговорих и свъсих вежди.- Защо?
- Освен това?- попита Лиам.
- Махат шината и гипса на Хаз.- констатирах, а момчетата се спогледаха и поклатиха глави.
- И още?- попита Луи.
- Ох, давайте направо!- ядосах се аз и ги замерих с пуканки.
- Утре Хари има рожден ден!- изстреля Малик, а аз ококорих очи и ченето ми падна до земята.
- Рожден ден?!- ахнах- Н-не ми е казал...
- Така и преположихме, затова сме тук.- процеди през пълна уста Хоран.
- Тук сме и за да те попитаме какви планове имаш за утре.- допълни го Пейн.
- Ами графика ми беше празен допреди 2 минути.- отговорих- Трябва да купя подарък и торта и трябва да организираме парти, и...- започнах да набирам аз, но чернокоското ме прекъсна.
- Ще се погрижим за всичко, но ти трябва да ни помогнеш.
- Добре...- присвих очи замислено.- Какво да направя?
- Мисли с нас подарък.- каза Луи, а аз кимнах.
Петимата придобихме замилени изражения и се умълчахме. Изключих телевизора, за да не ни пречи и настана тишина. Чуваше се само тракането на стенния часовник и тежкото дишане на приятелите ми. Забих поглед в земята, но в момента нищо не ми идваше като идея за подарък. Според мен Хари си имаше всичко, от което се нуждаеше. Верни приятели, дом, пари, дрехи, коли, телефон, свободно време, добро физическо и психическо (надявам се) здраве...Мен... Той имаше всичко. Започнах да оглеждам момчетата. Найл хапеше нервно устни и гледаше в купата с храна, Луи бъркаше в дупките на панталона си, Зейн почукваше пръстените на ръката си, а Лиам си играше с часовника си. Изведнъж ме осени идея.
- Сетих се!- възкликнах аз и момчетата издишаха облекчено.
- Чудех се кога ще го кажеш.- извъртя очи Луи- Какво се сети?
- Ами... Ще му подарим часовник.- плеснах с ръце аз, а Томлинсън вдигна вежди учудено.
- Часовник?! Това ли измисли твоята глава?-ахна той- Че Стайлс има златен "Ролекс", защо му е още един.
- Всъщност няма.- отговорих аз- Счупи се преди няколко дни, когато падна от нощното му шкафче.
- Как?- задави се Найл с пуканките.
- Дълга история.- махнах небрежно с ръка.- Трябва да измислим как да му го поднесем и трябва да съберем пари.
- Леля работи в магазин за часовници, може да ни направи отстъпка.- каза Зейн.- Предишният часовник на Хари струваше около 2000 паунда.
- Ние сме петима, това прави по 400 на човек.- пресметна Пейн и извади портмонето си.- Имам само 100£ в момента.
- Аз също.- намръщи се Найл.
- Казах ти, леля ме обича, едни мили очи и ще направи поне 50% отстъпка.- поклати глава Зейн и също пребърка портмонето си.
Момчетата започнаха да се карат за цената на часовника и да смятат колко пари ще струва с остъпка и колко паунда трябва да съберат. Аз само гледах с недоумение тази математическа сценка и напрактика въобще не мислех за това. Мислех как ще поднесем подаръка на къдрокоското. Двадесет и една години не са никак малко и със сигурност е минал през всякакви изненади. Тогава ми хрумна нещо... Той има всичко.. Ами защо не му го отнемем?
- Хора, млъкнете зад малко!- извиках аз.- Измислих концепция за подаръка.
- Концепция?- вдигна вежди Лиам и почеса брадичката си.- Ърм, слушаме те.
- Хари има всичко. Приятели, пари, коли, жени и така нататък. Има нас и ние сме му ценни... Сигурна съм в това... Ами ако му ги отнемем?
- Смисъл?- попита Зейн и се наведе към мен. Всички бяха впили очи в мен и ме слушаха с интерес.
- Тоест да върнем времето назад. Сякаш не ни е познавал, сякаш и ние не го познаваме. Нека види какво е без нас. Сутринта никой няма да му се обажда и да го поздравява за рождения ден. Никой не му говори и ако се обади... Правите се, че не го познавате, а вечерта анонимно съобщение ще му каже да отиде в един бар, където ще е партито му. Там ще намери нас и всичките му приятели. Ще му дадем подаръка и ще чакаме да видим реакцията му.- обясних аз и когато приключих всички ме гледаха с недоумение. Секунда по късно Лиам изръкопляска и останалите го последваха. Найл се изправи и дойде при мен и ме прегърна.
- Това е страхотно.- каза той и пое бузите ми в шепите си- Ти си гениална, Парис!
- Чак пък гениална...- прекъсна цялата еуфория Луи и всички погледи се стовариха върху него. Хоран се ококори и ме пусна. Настана неудобно мълчание и въпреки това Томлинсън си имаше съвсем сериозно изражение на лицето.- Хари ще се почувства ужасно.
- Целта е да види какво е без нас и да види, че колкото и да не осъзнава не може без нас.- обясни Пейн, а аз го погледнах учудено. Леле, той беше разбрал идеята ми. Телепатия!
- Но не би му било приятно.- възпротиви се синеочкото.
- Да, така ще започне да ни цени още повече и може би поне малко ще ни уважава!- ядоса се Зейн и се изправи. Всички мълчахме и го гледахме уплашено. Той се обърна към мен и извади от джоба си 50 паунда. Хвърли ги на масата, сякаш залага на покер и ми намигна. Усмихнах му се половинчато и взех парите. Момчето се обърна към приятелите си и изсъска:-Давайте парите на Парис, утре двамата ще отидем и ще вземем часовника! Ще правим каквото тя каже, ясно?!
Всички кимнаха и започнаха да ме обсипват с пари. Боже, не съм държала толкова много пари откакто получих последната си заплата. Да, това определено щеше да е страхотен подарък за Хари. След като събрах парите с момчетата си разпределихме ролите, кой какво ще прави утре. Аз и Зейн щяхме да отидем в магазина на леля му и да купим часовника, Лиам щеше да запази някакъв клуб на име "Funky Buddah", защото там бил лоялен клиент и куверта щял да бъде с намаление, а Найл и Луи щяха да разпратят покани на всичките приятели на Хаз и да ги поканят на партито.
Всичко беше готово. Само оставаше да разпратим покани до приятелите на Стайлс. Зейн извади от някаква черна чанта, която носеше със себе си, лаптоп, за да започне с поканите още от сега. Приятелите на Хари бяха много и някои даже не живееха на нашия континет, съответно трябваше да се действа на момента. Чрез някаква хакерска програма, която Малик имаше на компютъра си, влезе в e-mail- а на къдрокосия и започна да пише съобщения до всичките му контакти. Найл, аз, Лиам и Луи записвахме до кого е изпратена покана, за да не се получи гаф и отвреме на време претичвахме до кухнята за кафе.
Понеже беше глупаво четири човека да се занимават с едно и също нещо, аз реших да направя торта за Хари. Прегледах шкафовете си и видях, че имам почти всички нужни продукти- бисквити, течен шоколад, но нямах Маскрапоне. Найл специално отиде до близкия магазин, който слава богу в 22:15 все още не беше затворил и купи последната ми нужна съставка, плюс още един буркан Нутела, защото по негова предценка онзи нямало да стигне. Когато се върна с негова помощ започнахме приготовленията на тортата. Очертаваше се една дълга и тежка нощ.
(...)
Слънцето проникна през прозореца и озари очите ми. Разтворих клепачите си бавно и се огледах. Намирах се в кухнята и бях седнала на единият от столовете, а главата ми беше опряна на масата. Пред мен имаше разпилени обикновени бисквити, буркан с нутела и празна кофичка крем Маскарпоне. Ръцете ми бяха целите в шоколад, а по блузата ми имаше малко от крема. Сънено се протегнах и се облегнах на стола си. В другия край на масата, прегърнал буркан с шоколад спеше Найл. По косата си имаше трохи от бисквити. Засмях се леко и станах бавно от стола, който изскърца щом го избутах. Слава богу момчето не се събуди и аз бавно се придвижих до него и го огледах. Устата му беше в шоколад и спеше с усмивка на лице. Приличаше на бебе в кошарката си. Усмихнах се и тръгнах към хола си. Там намерих легналият на земята Луи, Зейн, който се беше изпънал на дивана и спеше с глава провисена през облегалката и Лиам, който се беше подпрял на масата и се чуваше леко похъркване от негова страна. Химикалката беше зад ухото му, а пред него имаше няколко разпръснати листа със задраскани имейли и до тях с огромни букви "ДА" или "НЕ". Повечето бяха положителени отговори, но и отрицателните не бяха никак малко.
Разрових се из листата и намерих под тях телефона си. Просто трябваше да заснема тази спокойна сутрин. Всички бяха толкова сладки и приличаха на бебета. Заснех трите спящи красавици, след което претичах в кухнята и снимах шоколадовият Найл. Разгледах снимките и попаднах на някакво клипче с мен и Хоран. Пуснах го и видях как двамата правехме тортата за Стайлс, но внезапно започна бой със смляни бисквити. Русокоското хвърляше бисквитени трохички по мен, а аз мажех лицето му с шоколад. На заден фон се чуваше смеха на Лиам, а от хола се провикваше Зейн, с думите: "Стига викахте почти полунощ е!". Клипчето свърши и аз осъзнах, че тортата я няма никъде из кухнята. Хвърлих телефона си на масата и се затичах към хладилника. Отворих го и за мое най- голямо щастие там стоеше кръгла шоколадова торта под стъклен похлупак. Въздъхнах облекчено и усетих как корема ми изкъркори. Извадих една бутилка мляко и я оставих на масата, след което затворих вратата на хладилника. Взех една купичка от съдомиалната и прегледах шкафовете си, за кутия с мюсли. Намерих я, но беше посавена на доста висок рафт. Надигнах се на пръсти, но пак не можах да я достигна. Кой за бога я е сложил там?! Намръщих се и скръстих ръце пред гърдите си.
- Искаш ли да я сваля?- чух дрезгав сънен глас зад себе си и две ръце се опряха на раменете ми. Обърнах се и видях току- що събудилия се Найл.
- Да моля... Гладна съм.- казах аз и се отдръпнах. Момчето се протегна и свали кутията, като ми я подаде.
- Заповядай.- усмихна се русокосият и премигна няколко пъти. Очите му сякаш блестяха на утринната светлина влизаща от прозорците ми.
Благодарих му и е насочих към масата. Изсипах в купичката малко мюсли и мляко и взех една лъжица. Избутах малко назад бурканчетата и поех в ръцете си купата със зърнена закуска, след което седнах на масата. Всичко ме болеше от дървения стол, на който спах и не можех да понеса още поне двадесет минути на него.
- Мисля, че трябва да ги събудим.- казах аз и се заех със закуската си. От отдавна не бях яла толкова вкусно нещо, а като си помислиш, че бе само мюсли с мляко. Хоран застана пред мен и се облегна на кухненския плот. Той се засмя и почеса притеснено тила си.- Трябва и да задействаме плана. Нямаме време.
- Да трябва!- чух още един сънен глас зад себе си и се обърнах. Зейн стоеше под рамката на вратата на кухнята и търкаше сънено очи.
- Добро утро, Зейн!- усмихнах му се аз и продължих да закусвам.
- Парис, размърдай си хубавото дупе и се качи в стаята си. Преоблечи се и да тръгваме, защото нямаме никакво време.- отговори той на поздрава ми и се приближи до мен. Взе купичката от ръцете ми и ме подкани отново:- Хайде, правим го за Хари!
Аз слязох с въздишка от масата и тръгнах към стаята си. Минах през хола и поклатих глава, като видях тъкмо събуждащите се, охкащи момчета. Качих се в стаята си и отворих гардероба си. Февруари месец, а си беше чиста пролет. Навън грееше слънце, нямаше сняг и температурата бе поне 10°С. Извадих една синя дантелена рокля, къса до коляното и телесен цвят чорапогащник и ги облякох. Застанах пред огледалото, наместих коланчето си, сресох набързо косата си и нанесох малко гланц на устните си. Вързах косата си на опашка и слязох в хола, където вече всички бяха будни, седяха на дивана и закусваха. Зейн се обърна и когато ме видя скочи от мястото си и се усмихна. Той остави купичката със закуската ми на масата и се облиза лакомо. Явно тази сутрин пак щях да остана гладна. Лиам също се изправи и двамата се насочиха към вратата. Аз нахлузих ботушите си набързо и облякох палтото си. Проверих дали портмонето е в чантичката ми и щом се уверих, че е там вече можех да тръгна.
Пуснах телефона си в чантата и я прехвърлих през рамото си. Луи и Найл още ровеха нещо в компютъра пред тях.
- Вие няма ли да си тръгвате?- зададох по доста "мил" начин въпроса си.
- Има още работа по поканите. След час ще сме готови.- обясни Хоран и се усмихна.
- Добре... Ако не съм се върнала до тоагава да заключите.
Хвърлих ключовете на масата и направих знак на Пейн и Малик да тръгваме.
(...)
Двадесет минути по- късно колата, в която се возех със Зейн спря пред голям магазин за часовници. Малик слезе от колата и като същински кавалер отвори вратата ми и ми помогна да сляза. Влязохме в магазина и попаднах в царството на часовниците марка "Rolex". Бяха толкова много и толкова различни видове. Започнах да разглеждам с шляещ се поглед, докато момчето търсеше леля си. Очите ми попаднаха на един прекрасен часовник- позлатен циферблат, черна линия около него и много тъмнокафява кожена каишка. Беше страхотен и точно по вкуса на Хари. Не беше огомен, нито много малък- среден размер, но много изящно направен. Цената му бе само 1589 паунда. Сърцето ми се сви и още малко имах чувството, че ще се разплача.
- Лельо, запознай се с Парис.- чух гласа на приятеля си зад мен и веднага се обърнах с една огромна усмивка на лицето.
- О, какво прекрасно момиче!- извика висока, слаба, чернокоса жена, с младо на пръв поглед лице и големи кафеви очи и ме прегърна. Тя ме пусна, след което хвана ръката ми и се здрависа с мен.- Приятно ми е, Трис.
- И на мен, Парис.- отговорих аз.
- Е, защо сте тук?- попита Трис и се усмихна широко.
- Търсим часовник.- заяви Зейн.- Подарък за един приятел.
- Всъщност намерихме.- казах аз и се обърнах. Трис и племенникът й се приближиха до мен и погледнаха часовникът, който сочех.- Това е точният подарък.
- Парис, не можем да си го позволим.- въздъхна Малик, но леля му се засмя:
- Естествено, че можете.
- Имаме само 250 паунда в себе си.- поклати глава момчето.-Каквото и намаление да направиш, няма да е достатъчно.
- Напротив!- Трис извади някакви ключове и отключи шкафът под витрината с часовниците. Прегледа няколко кутии и ни подаде една от тях. Тя се усмихна и каза:- Подарък от леля. Пожелайте приятен рожден ден на приятеля си и го целунете от леля Трис. Хайде тръгвайте, защото имам работа.
Обърнах се към Зейн, който гледаше с недоумение какво се случва и как леля му се отдалечава и влиза в един склад. Тя доста бързо ни отряза, така да се каже. Е, не знаех какво й е казал преди това племенникът й, но тя беше в такова добро настроение след техния поне 5 минутен разговор. Исках да върна подаръка, но Трис бе съвсем сериозна.
Засмях се и прегърнах момчето. Бях щастлива, че имам подарък за Хари най- сетне. Двамата се сбогуваме с леля му и излязохме от магазина. Щяхме да отидем и да вземем торта и... Аххх, всичко щеше да е страхотно.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
The Dark Side Of You (Book 2)
ФанфикДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...
