Another Me (See Fear)

Глава 2

След училище Роуз се запъти към "Грила". Времето все още бе мрачно, но поне не валеше. Но това не попречи на една минаваща близо до нея кола да я опръска с дъждовна вода от един гьол.
"Шибаняк!"-помисли си.
По дяволите! Дрехите и едва бяха изсъхнала в училището!
Наближи бутката, в която работеше. Застана пред железната врата и заопипва джобовете си.
"Хайде де! Тук някъде трябва да е ключа!"
Намери го и го извади. Пъхна ключа в ключалката. Отвори. Щом влезе първата и работа бе да включи грила. Зареди го с месо "От щастливи кокошки", до колкото можеше да се уведоми от етикета. Включи и светещата в синъо и червено табела, намираща се на покрива на бутката. Тук бе студено. Нямаше утопление. Всеки път, щом издишаше виждаше малко полу-прозрачно димче, което изчезваше, погубено от заобикалящия го студ. Въпреки студа, бе принудена да съблече якето си, за да си сложи престилката. Взе единствения стол и го сложи близо до грила. Надяваше се да се стопли от топлината, която той излъчваше.

Днес нямаше кой знае колко клиенти в "Грила". Бяха дошли трима клиента, единият от които не купи нищо. Часа бе 20:00, така че бе време да затваря. Махна престилката и си облече якето. В помещението въздуха се бе затоплил от грила, който действаше като радиатор. Роуз излезе и заключи с неохота. Отново я жегна студа. Увери се, че е заключила вратата, след това се запъти към "Горещо Маце". Боже, как бе капнала от умора! Краката я боляха. Не бе яла нищо цял ден!

Града оставаше светъл и красив. Хора шареха наляво и надясно, сякаш търсеха нещо... или... някого? Можеби всеки от тях търсеше себе си? Под светлините и изяществото на града се криеше неговата втора същност. Неговия образ в огледалото. Градската персона.

Роуз вървеше по тротоара. Внимаваше да не се блъсне в някого. Някъде в тъмнината се чу вик:
- Дръже го!  Взе ме чантата...
Роуз поклати глава и продължи по пътя си.
"Ах, Ню Йорк..."
След още десет минутно ходене,  най- накрая  видя познатия от вече две години стриптиз клуб. Влезе през задната врата, която  бе само за пердонал. Мина през  тясно, слабо осветено коридорче, след това влезе в гримьорната. С първата крачка я лъхна тежкия мирис от дима на цигари. Чу плътния по-скоро мъжки смях на Дебора. 43 годишна стриптизьорка, работеща тук. Дебора бе Нигерийка. На времето, когато била млада дошла тук, в Ню Йорк, за да стане художничка, но нещо се объркало. Дебора винаги спираше да говори за себе си когато стигнеше до тук. За сметка на това обаче, не спираше да ръси клюки по адрес на колежките си. Общо-взето бе "фурнаджийска лопата". Обичаше да прави интриги.
-Здравейте! - Поздрави ги.
Някои от тях и отвърнаха, други не.
-Да бе, Лора, от тук да не мръдна, ако не видях как този мерзавец скочи от балкона, когато мажът на онази пачавра се прибра. Честно казано, не знам защо Беатрис си губи времето с такъв любовник. Никак не е надарен. Аа-Престори се, че пъшка. -Като си спомня онези, нашите...-Изпусна облаче сим от цигарата си. - Да ти е кеф...
Жените, насъбрали се околу Дебора нададоха одобрителни възгласи.
Роуз седна на малко столче, пред едно огледало.
"Каквво да си сложа... Очна линия...дообрее... спирала...такаа...гланц... Това е!"
Нагримира се, след това се записа за участие. Щеше да предстови своя "Танц" на пилома след 16 други изпълнения.

Ето и следващата глава. Утре ще пусна нова. Моля гласувайте  и коментирайте.
Love,
          G.