Another Me (See Fear)

Глава 9

Събуди се. Отвори очи,  и останови, че все още бе нощ,  или поне така съдеше по мрака в стаята.

Главата я болеше. Отново затвори очи. Съня... какъв странен сън! Никога не бе санувала нещо, което да я стрестне така... бе толкова истинско! Можеше да се закълне,  че чувстваше допира на лекия вятър по своята кожа.

Усещаше странни вибраций да бошуват в тялото и,  за това легна на лявата си страна. Не успя да ги спре,  но поне поотихнаха.

Боже,  отново ли валеше?! Бе и толкова студено!

Сгуши се в одеалата. Чак сега усети, че дишаше прекалено бързо. Опита се да успокои белите си дробове,  виновни за това.

               *4 часа по-късно*

Отвово бе заспала,  и когато се събуди,  останови че часа бе 11:34.

Неделя... деня,  в който и бе разрешено да полежи повечко, тъй като грила не работеше в почивните дни.

Чу пристигащ звук на сирена. Стана и погледна през прозореца. Виж ти- не бе валяло!

Мина полицейска патрулка,  след нея линейка. Роза проследи техния път до колкото и позволяваше спектъра,  изграден от стъклото.

След околу пет минути,  Рауз все още чуваше сирените. Значи на близо се бе случило нещо!

Реши да отиде и да провери. Тук,  в гетото,  доста често се случваха кражби и побоища, така че винаги имаше зрители. Защо и тя да не отиде?!

Отново бе спала с дрехите,  така че нямаше защо да се преоблича.  Приглади си косата, но не я среса. Обу се и излезе. С радост установи, че на отвъншната страна на вратата никой не бе драскал.

-Поклятие, и махморлука! Прошепна си,  докато слизаше надолу по стълбите.

-Добро утро! -Поздрави изкачващата се нейна съседка.

-Добро да е,  чедо,  но не знам... какво им става на днешната младеж... Едно време най-много от колело да се прекатуриш,  а сега...

-Защо? - Попита неразбиращо Роуз.

-Не знаеш ли?! Някакъв е направил катастрофа. Направо се е забил в изоставената сграда по-надолу. - Продължи чрервендалестата бабичка,  щом  Роза отговори с отрицателно кимване на въпроса и.

Роуз вървеше по тротоара,  наближавайки звука на сирените.

Не след дълго пристигна на  мястото на злополуката. Позна! Бе се насъбрал наистина много народ. Не можеше да види нищо от случилото се,  затова си запробива път.

С много усилия успя да си проправи "място на първия ред".

Видя, че караха някого на носилка. Лекарите го придружиха в линейката.

Някаква жена,  изглеждаща нелепо в розовия си лъскав костюм,  ревеше на рамото на   стегнат, ширакаплещест,  околу 45 годишен мъж,  който разтриваше ядно голото теме на главата си.

Тогава я видя! Роуз видя колата,  с която нещастника се бе блъснал в изостявената сграда.
Позна я. Това бе колата от снощи! Ноо... ако това бе колата,  то значи този,  който прибраха на носилка в линейката, бе Дрю!

Сърцето и се сви. Познаваше това момче от два дни,  но вече го чувстваше достатъчно близък,  за да се търкулнат две сълзи от очите и.