Another Me (See Fear)

Глава 14

Майка му бе влязла в празнта сива болнична стая. Дрю завъртя към нея инвалидната количка.

-Мамо.

-Да? - Гласа и не можеше ли да е поне веднъж не толкова дилови?!

-Искам да ти кажа нещо. -Когато майка му остави покупките на леглото, близо до букета, донесен от Роуз, той продължи. -Относно асистентката, която щеше да ми наемаш... Вече намерих.

-Нима? - Вдигна едната си вежда.

-Да... Момичето, което дойде преди малко. Името и е Роуз. Реших да я наема.

-Моля! Решил си! Ти просто си решил!

-Мойко, не крещи! В болница сме.

-Дрю, заслужаваш повече от това. Мога да ти наема най-добрия асистент, а не накакво момиче, излязло от канавката на някой гнусен квартал!

-Майко, спри! Не я обиждай!

-Тя се е "натиснала", нали!? Сине, тези хора винаги правят всичко с цел!

-Това бе мое решение. Пълнолетен съм, и мога да взимам свои решения. Притежавам половината от акцийте във всички наши фирми. Мисля че мога да наема своя прислужница. Аз-потупа се по гърдите.- ще отговарям за нея. Не те помолих, а просто те осведомих за решението си!

-Добре. -Майка му вдигна рамене разгневено и излезе от стаята.

Дрю се отпусна в количката. Едно от по - трудните неща мина. Не знаеше защо наистина бе решил да наеме Роуз. Просто го бе направил. Нещо в нея му харесваше. Не знаеше какво, но се надяваше да разбере.