Another Me (See Fear)

Глава 13

На следващшя ден, след училище, Роза се запъти към гетото, в което живееше, но се сети, че вървеше в грешна посока. Не, дома и наистина се намираше по посоката в която бе тръгнала, но вървеше в противоположната посока от болница " Анн- Мари". Бе си обещала, че ще отиде, за това "смени посоката та курса". По пътя реши, че не маже да отиде така- с празни ръце, за това взе букет с Калета, които бяха обвити в розов целуфан. Купи ги от цветар, продаващ китки на улицата.

Понеже бе решила да не използва градски, или какъвто и да е платежен транспорт, тя стигна до болницата с ходене пеша, което и отне тридесет минути.

Щом застана пред стъклената врата на болницата се огледа в прозореца на вратата. Приглади косата си и поизтупа дългата блуза, с която бе от вчера. Бутна вратата и влезе. Отиде до рецепционистката. Наложи и се да изчака околу двадесет минути, понеже пред нея стояха други хора, които чакаха да бъдат обслужени.

-Да, моля? -Рецепционистката се усмихна.

-Здравейте, търся Дрю.

-Моля?

-Търся Дрю. Вчера са го докарали. Останал е в инвалидна количка. - Заобяснява Роза.

-Да, да... За кого да предам?

-Роуз.

-Фамилия, моля?!

-Просто кажете първото ми име.

-Добре. - Дамата изгледа Роуз подозрителнж от глава, до пети.

Жената от рецепцията взе телефонната слушалка и избра един от бутоните на телефона.

-Извинявам се, никой не вдига. Може би е заспал, или излязъл. Елате по-късно.

-Но... не мога... времето ми е малко, бихте ли ми казали, номера на стаята, в коята е настанен?

-Опасявам се, че не мога. Само близките му имат право да знаят тази информация.

-Разбирам.

Роуз се отправи към изхода, когато чу звука на пристигнал асансьор.

-Роуз!

Тя се обърна. Гласът! Господи! Боже, това бе гласът на Дрю!

-Хееей! - Тя се отправи с усмивка към него.

-Какво правиш тук?! -Той се усмихна на свой ред.

-Нищо осабено... Просто сии минавах.