Роуз заслиза по стълбите, облечена в прилепващата по всяка част до коята достигаше плата, рокля. Изомруденозеленото определено бе нейния цвят. Сливаше се с цвета на очите и, и контрастираше с ръждивия цвят на свободно пуснатата и коса. Както контрастираше нежния цвят на всяка роза, и шипът, криещ се под всяко зелено листче.
Дрю се бе съобразил, че обувките не трябваше да са толкова високи. Токът им бе висок едва околу пет сантиметра. Тъмния им матов нюанс на зеления цвят изящно допълваше нейната визия.
Макар и токът на токчетата да не бе висок, Роуз се измъчи, слизайки по стъпалата. Съжали че не бе използвала асансьорчето.
Едната от прислужниците я придружи до трапезарията, където семейството на Дрю вече я очакваше.
"Перфектно... Успя да закъснееш. Само така... Боже, направих грешка като дойдох тук! Всъщност, няма реално обяснение за това, че бе дошла. "-Роуз за пореден път се очуди колко бързо идваха мислите в главата и.
Без да задържа погледа си на никого, "седнал'" на масата, Роза хвърли бегъл поглед.
Околу голямата маса се бяха настанили четирима души. Дрю, майка му, онзи, когото Роуз бе видяла да прегръща майката на Дрю на мястоно на катастрофата- очувидно баща му, и едно малко момченце. Може би не по- голямо от 9-10 годинки.
Искам да се извиня за най- голямото ми закъснение. Също тако и за това че главата е кратка.
ESTÁS LEYENDO
Another Me (See Fear)
TerrorВсеки е двоен... има две лица. Независимо по какъв начин, той е двоен. Но когато наистина си такъв... когато другото лице непрекъснато се опитва да излезе... Когато го виждаш в огледалото... Когато живота си играе с теб, но ти не знаеш правилата на...
