Another Me (See Fear)

21

Не караха дълго,  когато най- сетне Зед спря колата. Роуз слезе от возилото, без да чака шофьора да и отвори вратата. Помогна на Зед да настани Дрю отново в инвалидната количка.

Спряха пред огоромна къща, боядисана в приятен за окото светло жълт цвят.  Огромната къща бе като заобиколена от прекрасна градина, очевидно много добре поддържена.

Роуз се разколеба. Не мислеше, че може да го направи. Чувстваше се някак... неловко...

-Хайде! Спецална покана ли чакаш?! -Дрю се усмихна насреща и. Това накара колебанията и да се разсеят.

Персонала в дома се бе наредил в огоромното """антре"''" на къщата.

-Това е Мег. -Дрю посочи с ръка една от жените, наредили се на редица. -Работи в кухнията, плюс това прави най-вкусните суфлета, които някога съм ял. И като се сетя, че не съм ги ял от един месец... Надявам се, че бях доста добър с намека си.

Готвачката се засмя, обещавайки , че ще приготви специалитета си, който му бе така любим, след което излезе напред и се здрависа с Роуз, с думите:

-Приятно ми е.

Дрю я запозна и с останалия персонал: Гетсби- четиридесет годишен слаб мъж, носещ очила, който бе иконом. Стела и Соня- съответно на двадесет и четири и двадесет и шест години. Грижеха се за чистотата в дома. Бъг и Сайръс- шофьори.

-Стела! -Обърна се Дрю към ро-младата прислужница. -Стаята на госпожица Карсън приготвена ли е?

-Да.

-Супер, тогава ще я заведеш ли до стаята и?

-Разбира се.

Роза вече бе в стаята си. Стаята бе огоромна. Може бш околу четири- пет пъти по голяма от онази, в която живееше. В снаята влизаха приятни слънчеви лъчи, които сякаш "галеха" тъмно лилавите стени на стаята.  Отпусна се на леглото. Бе толкова меко! Мм.... можеше да свикне с това. И все пак не се чувстваше наред. Имаше нещо... нещо, причинявашо и дискомфорт... в душата.

Някой почука на вратата на стаята и. Като че ожилена Роуз стана от леглото и приглади следите от това,че бе лягнала.

-Да? -Каза.

В стаята влезе по-възрастната прислужница- Соня. В ръцете си носеше огоромна плоска кутия,  върху която беше поставена друга кутия- по малка, но по висока.

-Господин Дрю ми каза да ви предам тези неща.

Роуз направи крачка към Соня, за да ги вземе, но прислужнизата се възпротиви:

-Няма нужда!

-Ъ... да...извинете.

Соня се усмихна и се запъти към леглото, където остави кутийте.

-Имате ли нужда от нещо?

-Не, благодаря. Но бих се радвала, ако ми говорите на "ти".

-Разбира се.

Соня напусна стаята.

Останала сама, Роуз отвори по-малката кутия.

В нея имаше чифт черни лъскави токчета, но не това привлече вниманието и, а листчето с надпис, поставено върху тях.

Роуз взе листчето и го прочете. Бе написано с химикал: "За вечерята довечера. Мама ще присъства, така че сметнах, че трябва да те изненадам. Надявам се и другото да ти хореса.''

И така... ето го и некста. Моля, давайте мнения. Извинямам се за грешките, каквито и да са те.  Това е. ♡☆♡