Часовете минанаха, нещата се въртяха в кръг... звънец, препускащи по коридорите ученици, отново звънец...
Седмият час- Музика, мина бавно и мъчително. Тези часове винаги бяха такива. Зощо въобще имаше часове по музика в горните класове?! Какво по хубаво от 7-ми час Музика...
Да си го кажем направо: Да пуснат учениците!
За сметка на миналите няколко студени дни, днес времето бе топло. Роуз излезе от училищната сграда и се запъти към "Грила". Откакто се случи катастрофата, винаги щом оставаше сама мислеше за Дрю. Чувстваше се някак виновна... ако не се бе съгласила да пият, това може би нямаше да се случи ?! Факт беше обаче статалото. Можеше само да се надява, е той бе добре.
След двадесет минутен път, Роза видя познатата будка. Бръкна в джоба си и извади ключа. Пъхна го в ключалката и завъртя на по посока страната, на която вратака се отвлючваше. Нищо. Не се чу обичайното прещракване при отключването на вратата. Пробва да отключи втори път, но напразно. Реши да погледне през предното прозорче.
Едно "Боже"се откъсна от гърлото и при вида на гледката.
От тук виждаше, че задното прозорче на будката бе изцяло счупено. Всичко вътре бе преобърнато наопаки. Виждаше и малката, вече счупена желязна кутийка, в която оставяше парите от продадените печени пилета.Как така никой до сега не бе забелязал?!
Роуз изтича до съседния магазин за обувки.
-Извинете!- Каза на продавачката, веднага щом влезе в магазина. -Бих ли могла да използвам някакъв телефон, понеже моя не е в мен? - Излъга за последното. Та тя нямаше никакъв телефон!
-Да, разбира се!- Продавачката и подаде смартфона си.
Роуз натисна копчето за отключване, но на тъча се показа надпис : ''Моля, въведете парола'' .
-Амм, паролата Ви.
-Да, разбира се! -Засмя се. Взе телефона, въведе паролата си, след това отново го подаде на Роуз.
Роза натисна иконката с гласящ под изоброжението надпис:"Телефон", след това въведе номера на полицията.
-Спешни случай. - Отгорори и от другата страна жена с делови стегнат глас.
-Обажда се Роуз София Карсън. Някой е влявал с взлом в будката, в която работя.
BINABASA MO ANG
Another Me (See Fear)
HorrorВсеки е двоен... има две лица. Независимо по какъв начин, той е двоен. Но когато наистина си такъв... когато другото лице непрекъснато се опитва да излезе... Когато го виждаш в огледалото... Когато живота си играе с теб, но ти не знаеш правилата на...