Another Me (See Fear)

Глава 1

Роуз погледна през прозореца. Валеше, и гледайки към небето, тя направи извода, че скоро няма да престане.
Отново дръпна пердето и закри прозореца.
В стаята бе студено и някак влажно. Трудно и бе да диша. Свали пижамата си, с картинки на "хелолински тикви" и се преоблече. Клекна на пода и се завря под тесния нисък креват. Пространството под леглото не и пречеше с лекота да се провре. Бе 16 годишна, а тежеше само 50 килограма. Нищо чудно  да не бе и по-лека, защото за последно се бе мерила преди месец, а през това време тя със сигурност бе свалила някое и друго килце,  което да помогне на кокалите и да покажат "анатомията на костите".
Едва шестнадесет гадишна, смачкана от живота, тя живееше сама. Майка и бе умряла при раждането, а баща и се бе пропил заради загубата в семейството до такава степен, че не и обръщаше внимание. Добре, че бе баба и Алиша, за да я отгледа. Сега баща и  живееше в Ел Ей, а тя в гето в Ню Йорк. Роботеше и учеше. След училище, тя работеше "На грила" -будка, в която се продаваше печено пиле. Работата тук продължаваше до 20:00ч. След това, сяка нощ отиваше в стриптийз клуб "Горещо Маце" и работеше като стриптийзьорка. Нелегално, разбира се! Но парите не и стигаха. Наема на тясната стаичка бе 100 долара, отделно водата и тока. От грила получаваше 200 долара, а от стпиптийза, понякога не взимаше нищо. Малко бяха мъжете, които биха си пръснали парите по момиче с толкова оскъдно надарено тяло. Но се намираха и такива, благодарение на които понякога припечелваше някой и друг долар. Понякога, когато някоя от сервитьорките в "Горещо Маце" отсъстваше от работа, тя я заместваше срещу извън-редно плащане.
Роуз Софиа Карсън не представляваше нищо спициално, но привличаше хорските погледи със своята необичайна хилавост. И все пак притежаваше красота. Зелените очи и рижата коса изразяваха решимост и непоколебимие. Но нежното бяло лице и скритата някъде там- под толкова много болка и тъга, усмивка, нашепваха в сърцето на всеки за нейната детска страна.
След някалко секунди, Роуз извади протърканата си ученическа чанта, която бе намерила в училище. Остави я върху намачканите прокъсани завивки и извади тетрадка и химикалка изпод възглавницата си-единствения "шкав", който имаше в стаичката.
Взе малък червен леген от дъното на стаята. Напълни го до половината с вода. Свали брезовара от ръждясалия,  забит на стената пирон и го включи в единствения контакт. Затопли водата. Поради липса на удобства, тя си бе измислила свой си начин за къпане. Съблече се и мислено се запита защо по дяволите се бе преоблякла преди малко. Нямаше шампоан, но пък имаше сапун, който бе по- евтин. След "душа", тя отново се облече в същите дрехи, с които се бе преоблякла преди малко. Обу си новите маратонки, които си бе купила приди ден.

Сградата, в която бе наела стаята, бе четири етажна. На времето мазилката бе розова, но сега бе не само побеляла, но и олющена. Двора нямаше ограда, съответно и врата.

Роуз реши да не минава по калната  пътечка, водеща към уличката, за да не си изцапа маратонките. Закрачи по мократа трева.
Капчиците дъжд бяха малки, но гъсти. Сети се, че не се бе сресала и завърза косата си на кок. Дъждът усили. Пред нея се показа навеса на крайпътна спирка и тя реши да се скрие там, докато дъжда понамали.
След десетина минути, тя все още стоеше под навеса, а дъждът валеше със същата решителност. Дойде автобус и Роуз реши да се качи, в противен случай щеше да стои тук доста дълго време, защото капчиците нямаше да престанат да се сипят. При други обстоятелства, тя би вървяла до училището пеша, но сега времето я притискаше.

Вече бе в автобуса. Нямаше достатъчно места, за това тя стоеше права, заедно с още неколцина души. Смесваха се мириса на цигари, пот и...дъжд. Някъде наблизо проплака дете. Тънкият му писклив глас се разнесе в помещението и наппави обстановката още по- дразнеща. Роуз чу, че някой наблизо шепнеше нещо. Явно на пищящото дете. След няколко спирки, най-накрая дстигнаха нейната.
Рижокосото момиче слезе от возилото. До училището имаше стотина метра, а вече не валеше, така че нямаше проблем да отиде. Не, че би могла да се намокри повече! Единствената причина, поради която бе дошла с автобус, бе че дъжда щеше да я забави.
Докато вървеше по цимента на тротоара, се бе заслушала в джвакащия звук, който издаваха мокрите и маратонки, при всяка крачка. Влезе в училището.
Намери шкавчето си и го отвори. Съблече якето си и го забута в "сивата кутия". Не извади учебници, понеже нямаше такива. Часът започваше след околу пет минути, така че тя се отправи към третия етаж. Влезе в кабинета по Физика.
-Добро утро, Роуз!
-Добро утро! -Усмихна се на момичето поздравило я. Не можеше да се каже, че бяха приятелки, но определено не бяха и врагове. Просто познати. Люси бе въздебеличко момиче, с постоянно червени бузи. Косата и бе къса и къдрава, руса на цвят. Очите и бяха с лишников цвят. Тя бе една от малкото души в училище, които отразяваха Роуз. -Имахме ли домашно за днес?
-Да. Мисля,че имахме по Френски.
-Мразя Френски! -Отвърна Роза сядайки до Люси. -А по нещо друго?
-Май не?!
-Домашното от учебника ли е?!
-Да, да ти дам ли моя?
-Може, само че после. Ако пиша сега, Бербатова ще ме убие. -Направи опит за усмивка.-Винаги си забравям учебниците. Как може да съм толкова мързелива!

Ето и следващата глава! Моля давайте мнения и вотвайте(ако искате, разбира се). За да не повтарям името "Роуз", тук-таме ще го срещате  на руски език- "Роза".
Надявам се да ви хареса!
Love,
           G.