Таистина това за нея бе шок! Той, в инвалидна количка?! Ноо, какво я интересуваше?! Та тя не го познаваше. И все пак, той и се бе сторил добро момче. Не го заслужаваше. Никой не го заслужава...
След като се върна от шеста маса се чувстваше странно... беше я жал... От това, което чу, бе разбрала, че той бе в някаква частна болница тук, в тази част на града. "Анн-Мари",до колкото си спомняше. Част от нея искаше да отиде при него на свиждане, но другата тотално отказваше. Та за какво му бе тя?! А и нямаше да я пуснат. Каква му бе тя?! Нито роднина, нито приятел. Пък и може би той нямаше да я иска. Сигурно той щеше да си помисли, че тя просто му се подмазва, за да може да и даде пари, а тя не бе такава! И все пак, човечността в нея казваше, че той заслужава тя да му отиде на свиждане. Нека Дрю види, че тя му бе признателна. Нека види че тя не е забравила неговата добрина.
Роуз зачеркна поредната поръчка с питиета от тефтерчето, след това поднесе таблата с шест мартинита към маса номер 1 4.
Докато вървеше с подноса в ръка, реши: тя щеше да отиде. Бе длъжна. Той го заслужаваше. Пък и може би, това щеше да я разсее от странните и страховити неща, случващи се в живота и. Още утре. И без това вече нямаше работа след обед, тъй като "Грила" бе затворил.
DU LIEST GERADE
Another Me (See Fear)
HorrorВсеки е двоен... има две лица. Независимо по какъв начин, той е двоен. Но когато наистина си такъв... когато другото лице непрекъснато се опитва да излезе... Когато го виждаш в огледалото... Когато живота си играе с теб, но ти не знаеш правилата на...
