Роуз и Зед излязоха от сградата, в която бе дома на Роуз. От багажа си, Роза взе само най-запазените си дрехи. Не искаше да бъде в тежест на хората. Чувстваше се развнувана, но също така и леко разтревожена. Онзи път, когато видя майката на Дрю в болницата, тази жена не и се бе видяла особено гостоприемна. Наистина, когато Дрю я описа майка си, при първата си среща с Роуз, бе я описал наистина правилно.
Шофьора и отвори задната врата на колата. Роуз постави на седалката първо наелановата торбичка с дрехите си, след това, сама седна.
-Здрасти!
-Здрасти! -Роуз се усмихна, когато го видя да седи на седалката, до нея.
-Как си?
-Добре, ти? Господи, какъв въпрос! Държа се като глупаво момиче. -Успихна се.
-А не си ли момиче? -Дрю си придаде любопитен вид.
-Принципно. Но се държа по- мъжката.
Той се засмя.
-Оправяш ми настроението. В хубавия смисъл на думата.
Тя вдигна палец. Наистина, колко детски се държеше, по дяволите!
-Значи... Вече така ще пътуваш? -Досети се, че по този начшн му напомняше за катастрофата, но вече бе късно да спре думите, изпезли от устата и.
-Ако имаш предвид с теб, то да! -Направи опит да се усмихне, но усмивката му пролича че бе пресилена. -Но няма да пътувам в такава кола.-Добави. -Адски би било неудобно за теб, а и за мен, ако постоянно ме сваляш и слагаш на количката. За това ще пътуваме с нещо,като миниван, но без седалки... Нещо подобно. Това ще е новата ми лимузина. Хей, гладна ли си?
-Не, ядох вкъщи.
-Чудесно. Значи ще се храниш и с мен.
-Не... но ако ти искаш, ще те придружа. Няма проблем.
-Искам да ям с някого. Така би ми било по-забавно. Какво ще кажеш за някой крайпътен ресторант? Или най-обикновена пицария, или сладкарница?
-Не смятах, че ядеш в такива заведения?
-Моля те! Обиждаш ме! Ходя в университет. Е, ходех... С познати от там се събирахме. Ходехме навсякъде, без особени претенций.
-Какво ще кажеш за надпревара с люто тако?
-Нямаш шанс, цвете.
-Внимавай, ще се изненадаш колко съм добра.
Да, даа! Ето и главата! Та, ами... реших малко да позабавя нещата, само в тази глава. Нали се сещате... не са важни само действията, но и моментите.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Another Me (See Fear)
TerrorВсеки е двоен... има две лица. Независимо по какъв начин, той е двоен. Но когато наистина си такъв... когато другото лице непрекъснато се опитва да излезе... Когато го виждаш в огледалото... Когато живота си играе с теб, но ти не знаеш правилата на...
