Another Me (See Fear)

Глава 5

Събуди се. Не от звука на будилник,  а с помоща на шофьор,  който, ако съдеше по честотата на звука,  натискаше клаксона яростно.

Стана от леглото.
"Къде ли е отишъл този гребен?"
Спомни си,  че за последно го бе мяркала на перваза на единствения в стаята прозорец. Отиде до прозореца и взе гребена. Среса се. Нямаше нужда да се преоблича,  понеже вчера си бе легнала с дрехите.

"Събота..." - Помисли си с негодувание.
Отиде до малката масичка,  стояща до легена,  в който се бе изкъпала вчера. Имаше остатъци от вчерашната и вечеря. Омете ги бързо. Взе си бонбонче от кутията. Имаше цял ден,  докато отиде в "Горещо Маце". Замисли се,  какво да прави. Накрая реши- щеше да  се поразходи(не че имаше друг избор- алтернативата бе да остане тук).

Погледна  зеления часовник, който бе малко по-голям от кибритена кутийка. Часа бе 05:30. Деня щеше да е дълъг.

Обу си старите маратонки,  които бяха с прокъсани подметки(не искаше да прокъса и изхаби новите),  сложи си якето и излезе. Направи няколко крачки по каридора,  но се върна понеже се сети, че не бе заключила.

Щом погледна вратата, дъхът и спря. Преди малко,  когато бе затворила вратата, не и бе обърнала голямо внимание,  но все пак ба сигурна, че това преди малко го нямаше. Но нямаше начин това да се бе появило за толкова кратко.

На вратата, с главни черни,  разтекли се букви, пишеше: "МОЖЕШ ЛИ ДА ДИШАШ"

Определено не можеше. Не и сега. Не и когато го свърза с вчерашното "нещо",  което и се бе привидяло.
Нещо дълбоко и слабо в нея нашепна:

"Можеш ли..."

Крещеше и се,  но не можеше да издаде и стон. Не бе в състояние.

Погледа и се премести по-надолу. Сърцето и спря. Не можеше да е истина! Какво,  по дяволите! Под буквите имаше петно...петно,  в което видя двете сянки. Едната душеше другата. Душената сянка сякъш кулбираше. Сякъш изпадаше в предсмъртна агония...

Чакайте следващата глава утре. Извинявам се,  че е... малко претупана.