Часа бе 22:30. Роуз вървеше по малка кална уличка- признак, че наближаваше гетото. Видя малко денонощно магазинче. Влезе в него. Застана на касата.
- 200 грама сирене от най-евтиното и един бял хляб, нарязан, ако може!
-Това ли е? - Попита продавачката, записвайки си поръчката на един лист от тетрадка.
-Ами... и еднакутия бонбони от онези, там. - Посочи ги.
Имаше правото да се поглези поне мъничко. Днес излезе от "Горещо Маце" с 205 долара, което бе същински рекорд. (Нека отбележим, че трябваше да раздели спечелената сума на две с управителя на стриптийз клуба.)
-19,45. - Съобщи цената продавачката.
Получи поръчаното и плати. Продължи по пътя си. Не спираше да се сгушва в якето си през цялото време. Ръката и, която държеше пластмасовото пликче с покупките, бе измръзнала. Глада я стържеше все по-силно.
Най-накрая видя познатата сграда, която бе нейн дом, в продължение на цели две години.
Чу се силен, дразнещ сетивата и звук. Сякаш някой драскаше по ламарина. Звука бе силен и кратък. Роуз се огледа. Улиците на Ню Йорк бяха оживени и претъпкани от минувачи. Но не и сега. Не и тази улица, богата на беднота и мизерия.
Нямаше никой, или поне тя не виждаше никого.
Явно и се бе причуло.
Мина под улична лампа. Погледна в земята и изкрещя. Огледа се отново. Нищо. Погледна сянката си- нищо.
Не можеше да бъде! Какво, мамка му, ставаше?! Бе сиурна, че преди малко, когато бе погледнала сянката си, сянката и бе двойна! Едната сянка душеше другата.
Роза си пое дъх. Трябваше да се успокои. Щеше да влезе в стаята си, да заключи и да яде нещо. Глада определено си играеше с подсъзнанието и.
Ето хора, новата глава, посветена на Mickey13Mouse.
Извинявам се за правописните грешки.
Чакайте некста!
YOU ARE READING
Another Me (See Fear)
HorrorВсеки е двоен... има две лица. Независимо по какъв начин, той е двоен. Но когато наистина си такъв... когато другото лице непрекъснато се опитва да излезе... Когато го виждаш в огледалото... Когато живота си играе с теб, но ти не знаеш правилата на...
