Another Me (See Fear)

Глава 20

Мъжът на бар -пода даде знак на Зед, за да го уведоми, че поръчките са готови. Роуз и Зед отидоха за тона храна, като преди това Роуз се увери, че е паркирала количката на Дрю, и че не е забравила да "набие" спирачките. Такотата бяха сервирани на два подноса, по 10 бройки. Това наистина бе много храна. Като за начало Роуз би пробвала с поръчка по пет такота. Но 10... това си бе сериозно число.
Роуз взе единия поднос, а другия остави на Зед, който плати сметката.

-Мисля, че наистина трябво са се предадеш! Аз съм момиче от Ел Ей, нямаш шанс срещу мен!

-И да оставя толкова много храна...-усмихна се. - Трябва да си луда!

-Започваме? -Роза вдигна едната си вежда, опитвайки се да си придаде уверен, но и присмешлив вид.

-Когато кажеш. -Не и остана длъжен.

-До започваме.

Роуз бутна втория поднос по- близо до Дрю.

Състезанието започна...

Когато Роуз изяде четвъртото тако, усети, че и прилошава. Но нямаше да се откаже... Забеляза, че Дрю се звря в лицето и, преглъщайки поредната си хапка от храната си. Роуз се усмихна.

Дрю "захвана' да яде от поредното тако. Оставаха му още две, следователно бе погълнал осем от тях... или по-точно осем и половина, ако трябваше да съди по наполовина изяденото тако. Малки капчици пот бяха избили по леко наболата му брада. Но той нямаше намерение до се откаже от съревнованието. Стига да можеше да изяде още от храната пред себе си, която ставаше тако по тако, неописуемо по-люта.

*Пет минути по-късно*

-Не мога повече... -Едва-едва продума Роуз.

-Значи...-Той също едва- едва заговори. - Се....отказваш...

-Стига глупости, ти също си "защепил" -Посочи останалото тако върху подноса.

-И все пак те бия. Ти имаш две останали, а аз едно. Кажи го.

-Кое? -Много добре знаеше за какво стоваше на въпрос...

-Знаеш.

-Не си разглезен... -Едва продума. Не и бе неприятно  от това, че  той я бе победил. Напротив.

-Кажи го с повече чувство.

-О, другарю Дрю, ръката ти неосквернена, показа днес, че благочестив си ти. И че не си разглезено богаташче.

-Първото не беше зле...

-Мерси. Ходех в клуба по литературно творчество. Опитах се да пиша в стил "Шекспир''.

-Нямаше ли определен термин за такова писане?

-Не знам. -Вдигна рамене.

-Зед, мисля че трябва да тръгваме. Майка ми  ще се притесни, а знаеш я каква е... Пък и трябва да настаним Роуз в новия и дом.

Хей, кратичко е, ноо...

Та, надявам се, ви е харесало. Чакайте некста, за в който дори и аз не знам какво ще стане...