Another Me (See Fear)

Глава 7

След грила тя се запъти към стриптииз клуба. Щом влезе в малката гримьорна,  отново чу клюките,  отново я задуши тежкия дим от цигари.
Часовете тук бяха като всеки ден. Случваше се едно и също. Всъщност,  навсякъде се случваше едно и също. Живота на Роза бе монотонен. Еднообразен... Е, ако изключим привидялите и се неща и онова момче. Приближи се до огледалото. Като вчера.

Дебора се приближи до Роуз.
-Момиче, - изпусна облаче дим- някакво богаташче те вика. Седнал е на маса три. Я ми кажи, - наведе се над седналата на стола Роуз. - какво става? - Дебора приближи ухо, сякъш щеше да чуе някоя клюка. Издиша облаче дим,  в лицето но Роуз. Нямаше ли да умре от толкова пушене!?
- Не знам за какво говориш!

-Как да не знаеш?! Говоря за онова богаташче от снощи. Онзи, с кестенявата коса и коженото яке.

- Няма нищо. Сигурно... иска да ми каже нещо...

-Аха...- Дебора отметна тежката си,  дълга до кръста плитка.- Внимавай, момиче, тези богаташчета на добро не вървят! Ще надуеш корема и после...
-Какво говориш?! -Роза не остави Дебора да се доизкаже.  -Не те е ли срам!  -Не искаше проблеми, затова се отправи към изхода на стаята.
Зад гърба си чу Дебора да казва:

- На 16-17 години е и е стриптизйорка, а уж аз съм трябвало да да се срамувам! Пък и как бързо побягна само!

Роза отиваше към маса номер три. Бе раздразнена,  поради обидите и намеците,  които Дебора каза по нейн адрес. Сега със сигурност целия "дамски харем" щеше да я обсъжда.

-Хей! Здрасти! -Поздрави я той,  когато тя застана пред него.

-Здрасти.

-Значи ъ-ъ... Ти дойде!

-Да. -Роуз кимна.

-Седни. -Дрю посочи стола срещу него.

Роза се подчини.

- На колко каза, че си? -Изчерви се.

- На деветнадесет.

- Не ми изглеждаш на толкова. -Засмя се. -Едва бих ти дал... детнадесет.

-Да-а... - Почеса се зад ухото. - Често ми го казват. Но,  ако се замислиш, това е предимство. Някой ден, живот и здраве, ако стана на четиридесет,   хората ще си мислят, че съм на тридесет и седем. Поправи ме ако греша. Не съм много добра в математиката.

-Не мога! -Вдигна той ръце. - И аз не съм много добър в нея.

-Леле!