Another Me (See Fear)

Глава 3

Имаше още време,  така че отиде да се преоблече.

                            ***
Участничката преди Роза изпълни   своя танц.
-Ти си на ред. - Каза тя, щом мина през Роуз.
Роуз си пое дъх. Издиша бавно. Винаги се притесняваше преди танците си. Разгърна завесите и се показа на сцената. Червеникавата светлина на един от прожекторите я заслепи. Притвори заслепените си очи,  но бързо се окопити. Приближи се, с босите си крака, бавно до един от пиломите. Бавна музика се разля из помещението.
"Добре-е, както го бе тренирала!"
Започна да се осуква околу лъскавото желязо.
"Бавно и секси." - Повтаряше си.
Някой подхвърли първите за вечерта десет долара.
Роуз погледна по посоката от която бяха долетяли парите. Близо до нея, подпряни на ръба на мъничката сцена, стояха няколко момчета. Или бяха мъже? Не можеше да види, поради прожекторите, светещи в очите и.
Когато музиката спря,  Роза взе единствените подхвърлени и десет долара и отстъпи сцената на следващата участничка. Това бе за тази вечер. По-добре да си събере багажа...
-Роуз!
Обърна се към Беатрис, която изненадващо се бе появила.
-Да?
-Поздравления, имаш поръчка за ВИП танц.
-Какво?!- Едва не падна от  изненада и стрес.
-Чу ме! Побързай, преди да са си харесали някоя друга, момиче! Онези са на маса 3.

Оставена сама, потресена от чутото, Роуз слезе при клиентите и се запъти към маса No3. Видя, че на столовете до масата се бяха настанили няколко момчета. Онези, от чиято маса бяха долетяли десетте долара. Тя застана пред тях, без да каже нищо.

-Хайде, Дрю, ето го подаръка ти!-Каза едно от момчетата, които всъщност  бяха трима.

-Момчета, сериозно ли? -Каза този по средата.

-Честит рожден ден, женчо!- Вдигна чашата си с мартини третият.

-Ще ви го върна. - Каза Дрю и стана от мястото си. Другите "удариха" една наздравица и повикаха келнера.

Дрю хвана Роуз за ръка и седнаха на най-отдалечената от No3 маса. Минаха няколко неловки минути мълчание. Колената на Роуз трепереха. Добре, че бе седнала на дивана, макар и да  и бе неловко,  че е до него.
-Аа...как се казваш? - Наруши той мълчанието.
- Роуз. - Опитваше се да не потрепери гласа и.

-Как си?- Роза го погледна неразбиращо.- Извинявай. За първи път ли ти е ?

-Да.

- Искаш ли да го направиш?

Тя поклати отрицателно глава
-На колко си?

-19. - Направи опит да се усмихне след лъжата си. Една сълза проходи през белите и бузи и остави своя прозрачна следа.

- Виж, не е нужно да го правиш.- Каза, докосвайки състрадателно ръката и, която междувремено преди малко бе пуснал. - Може просто да си поговорим.

Благодарност се изписа по лицето на Роуз.
-Аз съм Дрю! - Подаде и ръка, а тя я стисна за поздрав. - Днес родителите ми ги няма, защото са на някаква среща  с  някакви нови съдружници на компанията ни. А аз имам рожден ден! Представяш ли си?!  Моите приятели решиха да ме доведат тук за 21-я ми рожден ден. Класика! -Разсмя се.- Пушиш ли?-Роуз поклати глава отрицателно, а той извади цигара. Запали я и дръпна.-Кога е рождения ти ден?

-На осми Юли.

-Има да си чакаааш...- Засмя се.-Какво обичаш да правиш?

-Не знам. Не правя много неща, така че...

-Аха... Е, мисля, че минаха десет минути, а един  танц  е толкова.

-Да...

Той стана и бръкна в джоба си. Извади от протфейла си 500 долара и и ги подаде.

-Не мисля, че е редно...
-Моля те, вземи ги!
-Но... танца не беше ли подарък от приятелите ти?
-Винаги съм си плащал  подаръците. -Намигна и.
-Не мога да ги приема.
-Хайде де, с теб поне си поговорих малко. Нещо, което не съм правел от доста време. Ти си добър слушател. -Приближи парите по-близо до нея. Тя все още не искаше да ги вземе, за това той взе едната и ръка в своята, и ги мушна в ръката и.

Така... очаквайте продължението! Скоро ще има хорър,  но първо ми трябват детайли. Чао! ♡

Ии знам, че това определено бяха най-кратките десет минути.