Another Me (See Fear)

Глава 11

След полицейския участък,  Роза се запъти към стриптийз клуба. Забърза темпото на хода си,  защото закъсняваше.

В участъка я бяха задържали,  за да напише обяснение. Бяха повикали и Джерард,  нейния работодател в "Грила". Застраховка нямаше,  така че нямаше и кой да покрие щетите. Съдбата на грила бе предначертана... нямаше да работи...

Улиците както обикновено бяха претъпкани от хора. В квартал "Харлем", повечето бяха чернокожи.

Носеше се мирис на прясно изпечени банички... 
Стомаха на Роуз застържа,  но тя продължи да върви. Умееше да пренебрегва собствените си нужди. 

Някой я попита за часа,  но тя отговори че не знае.

След двадесет минутно ходене,  Роза най-накрая зърна ''Горещо Маце".  На двадесет метра от сградата,   тя можеше да чуе плавна мелодия. Танците бяха започнали.

Влезе в малката гримьорна.

-Розо, -Подхвана я Дебора още с влизането. - няма ли да работиш като сервитьорка днес? Лидка я няма. Синът и е болен.

-Да,  да. Отивам.

Роуз излезе от гримьорната и през коридора влезе в  стаята на обикновения персонал.

-О-о! - Поздрави я Дженифър- тридесит и две годишна,  неомъжена блондинка,  висока 1,90.

-Здравейте! - Отвърна Роза.

Роyз загащи дългата блуза,  с която бе облечена. Тази материя я дразнеше, но пък блузата бе с намалена цена,  така че...

Влезе в барчето. Навсякъде се бе напълнило. Днес вечерта  определено щеше да е богата... но,  не и за нея. Ако изкараше цялата смяна,  която заместваше,  щеше да е със само 20 долара по-богата. Но... и това бе нещо...

Отиде зад бар пода и прегледа поръчките.

-Ако ще занасяш питиетата,  прави го по-бързо! - Подкани я единственото момче,  което работеше в стриптийз клуба.

Роза запомни поръчката на маса номер 6 - четири чаши студена наливна бира и една чашка "Облък". 

Приготви всичко,  задраска поръчката на маса номер 6 от листа,  за да се знае, че е обслужена,  след което се отправи към клиентите,  които трябваше да обслужи,  носейки питиетата на поднос.

Сервира на мъжете,  седящи на столовете от шеста маса.

Докато оставяше последната чаша бира на масата,  някой докосна задните и части с ръка. Роуз моментално се обърна и перна докосващата я ръка. За малко да разсипе питиетата,  коиго преди малко бе донесла...

-Виж ти,  какво си имаме тук... - Каза момчето,  което се бе усмелило да я обарва. - Мястото ти не е ли на пилома? - Другарите му се разсмяха.

Роуз си го спомни... Последния път не го бе видяла добре,  но бе сигурна че е един от тях... един от онези,  които бяха тук с Дрю,  когато тя трябваше да танцува ВИП танц.

- Не ме докосвай! - Очите и се наляха със сълзи... Боже,  как се мразеше!  Защо винаги,  когато се ядосваше започваше да плаче?!

- Извинявай! Няма да докосвам това,  което е на Дрю... Преспа ли вече с теб... -Той се загледа в изумения и поглед. -Още не е...  Странно. Не е в неговия стил...

-Няма и да може. - Обади се някой друг. - Малко са тези,  които са съгласни да правят секс върху инвалидна количка.

-Какво?! -Роуз не можа да сдържи реакцията си.

Извинявам се за закъснението.  Извинявам се и за зле написаната глава. Просто... имах маалка "мързелова криза".

Некста е доста скоро.  Ии да.. Дрю е жив!