Another Me (See Fear)

Глава 17

Роуз изчисти стаята. Не и отне много време, все пак намаше много покъщина.

Стоеше тук, в стаята си вече три дни. Нямаше какво да прави, за това четеше стари вестници, които самата тя  не знаеше от къде  ги бе довлякла.

Последните три дни бе прекарала в стаичката си, понеже бе решила, че има нужда от дъх. Да си почине, да се наспи. Е,  ходеше и на училеще, но какво бе училището... Слава Богу,  дните, през които почиваше, не и се бе привидяло нищо. Явно наистина всичко се оправяше със сън и почивка. Просто ума и бе прекалено напрегнат. И все пак тя не можеше да си обясни някои неща, като: Защо бе излязла?! Причуло и се е че тропа. Добре,  но защо не си влезе вътре?! Бе видяла някого в сенките. Но защо после се събуди паднала и вкученясала от студ на пода...  За тези неща обаче тя просто не искаше да мисли.

Някой пибитна. Втори, сред това и трети път. Последното пибиткане бе продължително. Роуз погледна през прозореца. На уличката, срещу сградата, която бе дом на Роуз, бе спряла кола с лъскава черна боя. В колата, на мястото на шофьора се личеше нечий сиует. Роуз се отдръпна от прозореца и се настани на леглото, за да "попие" с очи поредната статия в поредния вестник. След околу десетина минути на вратата и се почука. Сърцето на Роуз спря. В миг си припомни за онази странна вечер,  в която бе изгубила безсъзнание. Стана с треперещите си крака и отвори. За нейно щастие, пред вратата стоеше висок чернокож мъж,  облечен в черно - бял костюм.

-Госпажица Роуз Софиа Карсън?

-Да? - Зачуди се какво става. Защо този непознат бе пред вратата и.

Щом чернокожият мъж чу положителния и отговор,  успокоение "премина' през лицето му.

-Аз съм Зед. Новият шофьор на господин Дрю Сийли. Дойдох, за да ви взема.

-Моля? - Добре. Това тотално бе реторичен въпрос от нейна страна. Досещаше се какво ставаше.

-Господина ме помоли да го докарам тук, и да ви взема със себе си. Става на въпрос, за новата ви работа.

-Сега ли?

-Да. Ако ви е удобно, разбира  се!

-Да, да. Удобно е. Трябва ли да... си взема нещо?

-Не,  ако разбира се няма  сантименталня стойност, или сте... привързана към нещо.

-А дрехите ми...

-Ще получите нови.

-Един момент!

Роуз затвори вратата. Трябвяше да си придаде малко по-добър външен вид. Нещо я глозгаше в стомаха. Притесняваше се.

"Спокойно,  Роуз! Всичко ще е наред." Мислено си каза, колко много е благодарна на Дрю.

Йееей! Ето ме! Позабавих се, но хехее,  ето я главата. Искам да се извиня за грешките,  каквито и да са те.