Беше някъякъде... Отвори по-широко очи и видя... Беше нощ. Нямаше Луна, но наоколу бе осветено от слабата, но все пак съществуваща, звездна светлина. Беше в къщата на баба си. Позна, защото си спомняше дървото, до което стоеше в момента. Докосна грапавата кора на стария Дъб. Спомни си за моментите, които бе прекарала тук, с баба си Линда. После всичко спря, когато.... СТОП!!! Къде бе? Не бе в реалността?! Знаеше, защото баща и бе отсякъл Дъба преди години! Сънуваше ли?! Да, определено!
Огледа се наоколу. Всичко си бе като по старо му. Къщата си бе същата- неизмазана. Виждаха се керпичените тухли, от които бе направена.
-Ехо! - Извика.
Отговори и само ехото.
-Бабо! Бабо! Бабо, каде си! - Отново нищо. Чу дращене. Насочи погледа си към посоката на звука. Видя някой, или по-точно неговата сянка.
Искаше да избяга, но не можеше. Крещеше си:
"Бягай!!! Мамка му, бягай!"
Вместо да послуша себе си, тя тръгна към сянката. Сякаш нямаше контрол над себе си. Сякаш нещо магнетично я теглеше към себе си с невидима нишка.
Приближи се.
-Извинете, -подвикна на този, който се таеше в ъгъла на къщата- Какво правите тук, в дома ми?!
Нищо. Отново ехо.
Никой не и отговори. Вместо отговор, този, чиято сянка се показваше, продължаваше да стои до къщата, макар и вече да бе спрял да дращи по стената.
Роуз се приближи на малко растояние от криещия се. Можеше да познае по дългата коса и тънкото тяло, че със сигурност бе момиче.
-Извинете, какво правите в чужд дом?!
Момичето в сянката излезе от скривалището си и се приближи към Роуз.
-Чужд дом?! Та аз живея тук. Вие се намирате в чужда собственост!
Дъха на Роуз спря, когато видя лицето на другото момиче.
Видя себе си. Онова момиче приричаше на нея повече, от колкото бе допустимо!
-Изчезвай от тук! -Извика и другата.- Не можеш да имаш всичко! Тук е моя свят! Моя дом! Това, което ми остана, или по-точно, това, което ТИ ми остави.
Роуз продължаваше да гледа неразбиращо.
"Сън, това е сън! Боже, нека се събудя!
-Да, Роза... така би било най-лесно! - Каза и "другата"
-Рози, какво има? Има ли някой?!
Роуз позна галеното си... позна гласа на баба си.
- Не, бабо! Няма никого! Просто.... никого! -В очите на двойничката се четеше лудост. Усмихна се лукаво.
YOU ARE READING
Another Me (See Fear)
HorrorВсеки е двоен... има две лица. Независимо по какъв начин, той е двоен. Но когато наистина си такъв... когато другото лице непрекъснато се опитва да излезе... Когато го виждаш в огледалото... Когато живота си играе с теб, но ти не знаеш правилата на...
