Another Me (See Fear)

Глава 15

Роуз седеше на малко столче в стаичката си. В ръце държеше книга, която бе прочела до петдесет и четвърта страница. Принципно четеше бързо, но сега мислите и пречеха да "поглъща" написаното на листите.

Наистина,  от страна на Дрю бе доста мило за я назначи,и все пак тя не можеше да приеме. Някак си и бе неудобно...

На вратата се почука. Роуз остави книгато на леглото. Отвори, но пред вратата нямаше никого.

-Ехо! -Извика, излизайки от стаята. Коридора бе тъмен, тъй като вече се бе свечерило,  а и нямаше работещи лампи. -Има ли някого?- Стори и се, че видя нечия сянка. Всичка в нея крещеше да си влезе в стаята, но рефлексите взимаха надмощие. Тя се приближи към сянката. -Хей, добре ли си? - Внезапно нещо я стресна. Чу се силно трясване на врата. Роуз се обърна и видя, че вратата на стаята и, която до преди малко бе отворена, сега бе затворена. Страх обзе сърцето на Роза. Стана и студено. Сякаш бе в някоя...зимна картина?! Нещо лъхна във врата и. Какво пък. В сградата имаше много счупени прозорци. Може би имаше течение?!

-Роза-аа... -Някой нашепна. Отново я лъхна нещо в задната част на гърба.

Роуз бавно се обърна. Беше я страх. Вътрешностите и бошуваха. Кожата и стана някак свръх-чувствителна. Косъмчетата по тялото и настръхнаха.

Когато видя кой беше зад нея понечи да изкрещи, но не можеше.

-Здраве-ей, Ро-оуззз...

Пред Роза стоеше нейна двойничка. Същата като тази от кушмара. Но сега бе по-различна... по-страшна.

Роуз и клонингът и бяха същински  копия. Но близначката на Роуз бе по-изпита, по-затъмняла и обгърната в мрак. Носеше дълга,  полу-прозрачна бяла блуза, стигаща до коленете и. Щялата бе мокра. Кахчици вода неспирно и без звук капеха по пода. Косата и бе наплъстена на "снобчета". В нея се бяха оплели сухи листа.

-Не предполагаше, че ще ме видиш, нали-иии.... -Започна да обикаля околу Роуз с бавна крачка. Роза забеляза, че краката на момичето бяха издрани и кървясали. -Не се бой, Роуу-уз-зз...

-К-коя сс-си т-ти! -Едва успя да изрече уплашената до смърт Роуд.

- И питаш! -Повиши тон "другата".- Ти си виновна, ти!

-К-какво, кокво искаш от мен.

"Другата" вече бе обиколила един път Роуз, когато спря. Впери празния си поглед в изомрудено-зелените очи на Роза.

-Рано е,  Роуз! - Посегна към косата на Роза и завъртя един кичур на показалеца си. -Още е рано... Не е дошло времето,  Роза-а...  Но не се бой.... Скоро ще настане жътва... И тогава ще настане твоя час...

- Какво искаш, не те разбирам! Моля те, остави ме! -Роуз започна да плаче.

-Станала си слаба,  Роуз! Слаботата ти няма да е полезна... Скоро, Роз....- Погали дясната и буза. Роуз осети допира на студената и кожа. "Другата" отлепи ръка от бузата на Роуз и прокара пръсти през косата си. Всеки път,  щом махаше ръка от косата си,  от главата и падаха кичури коса.

Роуз не издържа. Всичко, което и бе останало в момента бе едно- да крещи. В първиь момент крясъка и се чу,  но изведнйж звука му секна. Роуз крещеше без глас.

"Другата" стоеше срещу Роза със стиснат юмрук по посока на Роуз. От време на време, юмрука и потрепваше, сякаш се бореше с нещо.

Роуз не можеше да спре. Тя просто крещеше, без да издава и звук. Дойде и в повече. Причерня и пред очите. Усети как краката и отказваха да я държат прява.

Хеей,  ето и новата глава! Не знам до колко е добра,  така че... Е, надявам се че разбрахте всичко в главата, и че ве е харесало. Чао.

Love,
             G.