Part Of Life

Part 2

След като излязох от нас, се качих (отново) на моето пре скъпо колело и завъртях педалите с бясна скорост към магазина на мама. Но когато пристигнах забелязах нещо което не бях виждала до сега, черен джип пред вратата на магазина. Влязах вътре и я видях да разговаря с някакъв мъж на средна възраст, най интересното обаче беше, че мъжа не изглеждаше от тук. Приближих се.
- Мамо!
- Оооо Лина! Здравей. Какво правиш тук?- попита видимо изненадана.
- Исках да поговорим, но явно имаш работа.- казах поглеждайки мъжа пред себе си. Тогава той се обърна и ме погледна с малките си присфити очи. Останах шокирана. Не очаквах да видя азиатец в малкото ни градче. По София или големите градове да, но тук....
- Здравей! Аз съм Ким Джехюн (не знам как го измислих). Радвам се да се запознаем. Слушал съм много за теб. - каза той не откъсвайки очите си от мен.  "Кой е този човек по дяволите"-помислих си аз.
- Лина. И на мен.- казах хващайки ръката му.
- Е Мили (майка и се казва Милена/Мили) аз тръгвам ще се чуем. Довиждане-каза и си тръгна. А аз погледнах мама.
- Кой беше този човек? - попитах - И защо е чувал за мен? - казах раздразнено. Мама ме погледна и отвърна.
- Това е.....ам. Знам защо си дошла. Да питаш какво стана снощи нали?
- Да.
- Ами баща ти сигурно ти е казал че съм му изневерила, нали? - кимнах, очите ми вече се насълзяваха. - И това беше ч-човека с-с който го направих. - разплаках се, не мога да повярвам че го е направила, не мога да повярвам и че ми го каза в очите, трябваше да се махна от тук. Тръгнах да излизам, но мама ме спря.
- Лина, знам че е трудно да разбереш, но любовта между нас с баща ти вече я няма.- не исках да я слушам затова направо излязох и се прибрах вкъщи. През целия път плаках и на няколко пъти щеше да ме блъсне кола , но какво толкоз и без това живота ми се разпада. В къщи ме посрешна Ивайло.
- Како, какво има? Защо плачеш?- попита ме объркан
- Нищо ми няма Иво. Не се притеснявай. - Казах. Явно тате не му е казал.
- Да не си била при мама?- или пък му е казал - Какво стана? Какво ти каза? Ще се върне ли?- заливаше ме с вапроси, а аз само поклатих глава и влезнах в банята имах нужда от дълък душ. След като приключих с къпането се погледнах в огледалото, бях подута, цялото ми лице беше червено и подуто все едно някой ме е бил. Затворих се в стаята си, обякох си пижамата и си легнах. 
Мина седмица или две, незнам още седя в тази стая и мисля.  Не ходих на работа, и шефа ме уволни. Не съм яла почти нищо. Не съм и спала кой знае колко. Баща ми се опита няколко пъти да ме изкара от стаята, но аз не исках. Само аз го приех толкова на вътре, за Иво и Надето се едно нищо не е станало. Незнам защо, но найстина на мен ми е най-зле. Ахх, твърде съм чувствителна. Реших че е време да изляза за да хапна нещо. Станах от леглото и първоначално малко ми се зави свят, но после се съвзех и се запътих към кухнята. Но когато отворих вратата се свлякох на пода и единственото което успях да кажа беше.
- Тате.

П.П Главата е скучна, и се извинявам за което,но мисля че трябва да мине известно време преди да се срещне с момчетата. Надявам се с времето да ви стане интересно. Не ме съдете за правописните грешки.