Part Of Life

Part 7

7
Мина месец от както съм в Сеул, а още не съм видяла идолите си, но има време (ХАХА мечтай си). Със семейството в България се чувам всеки ден. От както съм тук уча много здраво, се пак трябва да науча езика, нали? Доста е трудно, но се справям доста добре. Търся си и работа и квартира, но се бия на камък. Вече научих част и от града, всеки ден ходя и в близкия фитнес за да потренирам. Там се запознах е едно симпатично момче на име Джънг и станахме много близки. Тренираме заедно и той ми помага с уроците по корейски, а аз на него с отслабването. Малко е пълен и за това тренира като луд, докато аз само се поддържам във форма. А закъснявам за тренировка. Станах и се преоблякох със спортния си екип.

Обух си маратонки и си взех чантата с платненки, там не трябвало да се влиза с мръсни обувки. Както и да е. Излязох от нас и тръгнах надолу по улицата, пред мен видях Джънг.
-Хей.-викнах, а той се обърна
-Хей-отвърна-Ще по тренираме ли?
-Разбира се.
Вървяхме и по пътя си говорихме и той като мен беше фен на BTS, както и на много други групи и затова се сприятелихме толкоз бързо.
-Ам Лина искам да те попитам нещо.-каза той а аз го погледнах изненадано. О не, само дано не ми каже че ме харесва, как ще го отрежа? Той ми е едниствения приятел тук.
-Да кажи.- ужас започва се.
-Искаш ли .... да.... ам такова.
-Изплюй камачето де.
-Да дойдеш с мен до мола?-ох успокоих се
-За какво?
-Шопинг. Трябват ми нови дрехи старите са ми голями.-каза започвайки да се смее като някой истерик.
-Ох боже искара ми акъла.
-Ама ти имаш ли такъв.-заяде се
-А ти бой искаш ли?-казах аз заплашително и после и двамата се засмяхме
Стигнах ме във фитнеса и по тренирахме няколко часа. Аз реших да се прибера по рано се пак трябваше да се приведа във вид за мола, а не да мириша на прасе което е бягало за да не го заколят. Прибрах се, искъпах се и се облякох.

Малко след това телефона ми звънна, беше Джънг.
-Ало
-Къде си? Чакам те от 10 мин пред вас.-каза той от вътрешността на телефона
-Идвам.-казах и затворих, слязох по стълбите, обух си равните обувки и излязох. Пред вратата ме чакаше Джънг със скръстени ръце и потробващ с крак.
-Къде се мота толкова?-попита раздразнено
-В банята-отвърнах просто и тръгнах напред. По пътя пак си говорехме и се смеехме. Разбрах защо иска да пазарува, харесал е някакво момиче и иска да я впечатли, а пък аз съм за моден консултант, защото според него съм се обличала добре. Кой знае колко е вярно това, но нали трябва да се подмазва малко. Когато влязохме в мола го обиколихме обстойно. Влезнах ме във всеки магазин който продаваше мъжки дрехи поне по два пъти. Той си купи толкова много дрехи, че се наложи да го изчакам докато се прибере и ги остави и се върне. Добре че живеем близко иначе ще си умра тука докато го чакам да се върне. През това време реших и аз да си купя нещо и влезнах в H&M for women обрах половината щандове и се заврях в една от пробните. Пробвах толкоз много дрехи, но почти никоя не ми хареса как ми стои. "В това съм като в чувал. Ъгх точките ме правят дебела. Много дълго. Много късо. Аз да не съм някоя магистралка." Мислех си. Докато събличах поредната дреха усетих как някой дръпна завесата и влезе при мен. Щях да извикам, но непознатия ме затисна в стената и ми запуши устата с ръка.
-Моля те пази тишина.-каза задъхан мъжки глас, погледнах човека пред мен и видях....

П. П Тадааа ето още една от мен дано да ви е интересно.... Едва ли.