-Моля те пази тишина.-каза задъхан мъжки глас, погледнах човека пред мен и видях....
Черна маска, черни очила и черна шапка. Иди разбери кой е този човек. Постояхме 10 минути така и когато непознатия се увери, че е чисто, ме пусна.
-А сега мога ли да викам?-попитах опитвайки да си прикрия почти голото си тяло. Той ме погледна и се отдръпна виждайки в каква ситуация ме е заварил, ококори очи и сведе глава.
-И-Извинявай трябваше да се скрия някъде. Не знаех че е заето.- каза той
"Ти така ще кажеш" - помислих си аз.
-От кого се криеш-полюбопитствах аз
-Ами от едни момичета който ме гонеха, ти ми помогна, малко или много, за това ще ти се доверя, аз съм известен.-каза вдигайки глава
-Дабе, а аз съм английската кралица.- казах подигравателно.
-ХАХА много смешно.
-Би ли излязъл за да се облека? -А какво, ъъъъ да, разбира се.- той излезе и аз се дооблякох с мойте си дрехи. Излязах от кабинката и отидох на касата да платя това което ми хареса. Излязох от магазина и тръгнах към третия етаж за да хапна. Взех си сандвич и кола и седнах на една от масите, не усетно как някаква фигура се настани при мен.
-Джънг най-накрая от кога те ча...- погледнах човека и със съжаление открих, че не беше приятеля ми, а момчето от кабинката.- Какво правиш? Не си ли тръгна? Да не ме следиш?-залях го с въпроси
-Ами не.... тоест да.... тоест малко- каза и май се изчерви от тая маска не мога нищо да видя
-Ооооокееей поне ще се представиш ли?- попитах
-Мин Юнги приятно ми е да се запознаем.-"Ако това найстина е Шуга ще се хвърля от покрива с дрехите в басейна на съседите."
-Лина-казах аз- и на мен ми е приятно. Е Юнги до кога мислиш да се криеш зад тази маска и очила, и шапка?-попитах, исках да видя найстина ли е той , ще е страшен късмет, но ако е той представете си Юнги ме видя по сутиен не може да бъде.
-Еми по безопасно е да съм с тях.-каза несигурно той и се огледа. Изглеждаше като мишле което го дебнат котки.-Но може би друг път.
-Добре. Но не се сърди, ако те подмина следващия път. -усмихнах се- Впрочем да те питам, аз знам само един идол с това име.
-За кой става въпрос?-отвърна
-SUGA от BTS - казах просто и ясно, а глупака взе че кимна. Аз се ококорих. Идеше ми да запищя от радост ама се здържах, поне за сега. Е очаквах го, ама не вярвах. Еми хубаво де. Ама найстина е глупав, как може да казва, че е известен на случайни хора като мен.- Супер, но това не променя факта, че си ми длъжник.
-Това пък защо?-попита объркано пийвайки от МОЯТА кола
-Защото влезе в съблекалнята, докато аз бях вътре. Защото ме видя по сутиен. Защото сега пиеш от МОЯТА кола. И защото няма да искрещя "Suga от BTS е тук.".- казах аз гледайки го, той преглътна тежко и каза.
-Добре какво искаш? Автограф, снимка или.... да ме видиш без тениска?- каза свалил очилата и повдигнал едната си вежда гледайки ме лукаво.
-А да ти фрасна един в хубавата мутра не искаш ли?-отвърнах
-Добре де добре , само се базиках спокойно. Ама че си бойна. -вдигна ръце в знак, че се предава, а аз се засмях и той след мене. Помълчахме малко когато звукът на Fire не гръмна с всичка сила и не ме стресна. Тъй като подскочих от стола няколко хора от съседните маси се обърнаха към мен и ме погледнах стреснато се едно са видели призрак. Извадих телефона и погледнах екрана, беше Джънг вдигнах.
-Ало Джънг къде се затри бе, почти умрях от скука.- казах поглеждайки към Юнги
-Тук съм. Ти къде си?
-На третия етаж. Ям.
-Хубаво идвам.-каза и ми затвори.
-Телефона ти звани с наша песен. Явно ни харесваш?-попита господинчото срещу мен
-Не ви харесвам....Аз ви обожавам. А и един приятел ще дойде. Има ли проблем?- казах аз.
-Не мисля. Стига да не ме издава.- каза той
-Ти до кога си тук. Тоест колко време имаш? Нямате ли репетиций или нещо друго?- попитах беше ми интересно.
-Ами всъщност днес не. Почивка сме. Бях решил просто да се разходя и да си купя нещо, но едни момичета ме разпознаха и ме подгониха.
-А как въобще те разпознаха, така както си се облякъл и майка ти няма да те познае.-казах подигравателно.
-Нали? И аз незнам как стана.
Бррр бррр. Телефона ми извибрира, отключих го и видях, че една приятелна от България ми е пратила снимка, отворих я и познайте какво видях....П. П Тадаа... Вече си имаме Юнги .... Дано да ви е харесала главата.
YOU ARE READING
Part Of Life
FanfictionЛина е съвсем нормално момиче с нормални мечти една от която е да срещне своята любима група BTS (естествено), една раздяла обаче ще осъществи нейната мечта, донякъде. #sadreamer_01 - Корица