Part Of Life

Part 1

Здравей те, казвам се Лина, аз съм от малко градче в малката държава наречена България.  Имам нормално скучен и еднообразен живот. Живея с мама, тате, и по малките ми брат и сестра.  Най-голямата ми мечта е да се преместя в Корея и да срешна любимата ми група BTS. Аз съм на 20 години, както сами се сещате наскоро завърших и не се радвам особено за това,  не си мислете че съм обичала училището, нищо подобно, просто сега трябва да работя, и да ви кажа предпочитам да седа в училище и да слушам скучен урок от колкото да бърша маси и някакви чичковци да ме свалят. Но както и да е. Да минем по същество, днес е петък 13-ти и аз съм втора смяна на работа (ужас) и имам само 30 минути преди да започна, трябва да попързам, ако не искам да закъснея. Станах от леглото и се запътих към банята. След като си свърших работата там се облякох

среших и вързах на ошашка дългата си кестенява коса и излязох от къщата, къчих се на колелото и заминах на работа. 

15 часа по късно
Ох приключих най-после. Вече е полунощ а аз трябва да карам колело три километра докато се прибера, ще измръзна. Минах по главната улица, после завих на дясно по моста после пак на дясно и само направо до като не стигнах последната улица в града. Спуснахсе по улицата и на бих спирачки когато стигнах пред нас. Слезнах от колелото и се прибрах. Облякох си пижамата и веднага си легнах. Заспах само с помирисването на възглавницата ми. На следващия ден всичко се повтори и на по следващия и на по по следващия. И така кръговратът на живота ХАХА. "От един месец не съм имала почивен ден, най-после ще си почина малко." - мислех си аз докато влизах в кухнята да си взема нещо за хапване. На излизане от нея обаче чух как нашите пак се карат за нещо не обърнах голямо внимание, но когато тате извика "Махай се от тук" и видях как мама излезе от къщата веднага отидох в другата стая и го видях да седи на дивана с ръце на главата и да плаче. Никога не го бях виждала да плаче ама найстина НИКОГА. 
- Тате какво има? Къде отиде мама? За какво се скарахте? - попитах аз. 
- Изгоних я. - бе единственото което ми каза, а аз щях да се разплача. 
- Защо? 
- Защото ми изневерява.- каза. И с това приключи разговора, аз се разплаках и избягах в стаята си. Стоях там доста дълго плачейки. Чух вратата да се отваря. "Мамо" помислих си, но беше просто сестра ми Надя, когато влезе в общата ни стая и като ме видя да плача се притесни. 
- Како, какво ти е? Защо плачеш?- попита ме. А сега какво да и кажа тя е само на 15 години.
- Н-Нищо ми няма Наде спокойно. Просто гледах нещо и затова се разплаках, не се притеснявай. 
- Добре. - каза и излезе от стаята. 
Върна се след 5 минути също плачейки явно тате и е казал "Ъгххх не можа ли да не и казва, а?" Дойде при мен и аз я прегърнах. Трябва да се стегна. Се пак съм най-голямата трябва да съм и опора. Седяхме така доста дълго, прегърнати и плачещи. По някое си време тате ни извика да вечеряме. След вечерята си легнахме. Не можех да заспя само се въртях в леглото и си мислех "Ами сега какво ще правим? Мама къде ще иде? При баба ли? Ох главата ме заболя." Не можах да мигна цяла нощ. Не спирах и да плача. На сутринта не ми се ядеше стоях и гледах в една точка. Не можех да повярвам. Станах и се преоблякох

, отидох в банята и си измих лицето и зъбите, среших си косата и излязох от нас. Бях решила да ида да поговора с мама.  

П.С. Това е първия ми фик. Нещата ще се развиват доста бавно, но се надявам да се хареса. Пишете дали се следи за да знам дали да го пиша.