Part Of Life

Part 12

-Ти какво? Да не искаш да пратиш главата ми в хоумрън. 
-А ти ли си? Знаеш ли как се стреснах?- попита все още сънено 
-Извинявай не исках да те будя, ама някой от наще идиоти е забравил да намали телевизора и той взе че гръмна.- казах аз виновно.  
-Нищо. Не можеш да заспиш? 
-Да. 
-Искаш ли компания?-попита. Кимнах, а той седна до мен. - Какво има? 
-Искам да се разсея от случилото се, но като си затворя очите и катрината ми е пред очите. 
-Добре, да говорим за нещо друго тогава? 
-Искам да те питам нещо?-казах сериозно гледайки го в очите. Той премигна. 
-Да не си падна по мен?-попита и той толкова сериозно-Защото АЗ. НЕ. ТЕ. ХАРЕСВАМ. ПО. ТОЗИ. НАЧИН.- каза като спелуваше всяка дума. 
-Нееее, от къде ти хрумна, да не си луд? Става въпрос за Куки. 
-Ох притесних се. Какво за него? 
-Той защо ме отбягва, знам че е стеснителен покрай момичета, но мислех, че вече е свикнал с мен. 
-Искаш ли да го питам утре? 
-Може ли? Наистина искам да знам.- казах поглеждайки на долу. 
-Да няма проблем. Хайде да си лягаме, изморих се.  
-Ти върви вече е 8 ще направя закуска. Не давай на Джин да слиза и сама ще се справя. 
-Ок. 
Шуга ме остави сама и си легна, аз станах и си отидах в стаята, преоблекох се и излязох до магазина, напазарувах като за 100 палачинчи, че и повече и се прибрах, приготвих на бързо тестото и докато го чаках да престой 30 минути (стават по хубави) писах на мама. Когато времето изтече започнаах с пърженето. След като направих 50 бройки спрях да ги броя, май прекалих малко, но с тия прасенца. Подметнах поредната палачинка когато някой връхлетя в стаята с вик. 
-ПАЛАЧИНКИИИИИИИ-беше Чим Чим само по боксерки и тениска, явно много ги обичаше та дори да не се преоблече. 
-Усети ги още от стаята ти, нали?- попитах аз подсмихвайки се, той само кимна дойде до мен и ме прегърна толкова силно, че направо въздуха ми спря. После седна и започна да нагъва. След него един по един всички заприиждаха на масата, аз пък им правих шоу като подметах палачинките и ги хваштах или с чиния или отново с тигана. По едно време Намджун стана за да говори по телефона, мисля че говори с мениджера им, така де с Джехюн. Предварително им бях казала да не казват за никой за случката със сина му. 
-Добре хора спечелих ни една седмица почивка.-каза вече върналия се Мони 
-Но как?-попита Хосок 
-Казах че сме плували в басейна с дрехите снощи и не сме се преоблекли на време и сега сме болни. А и че Лина както и братовчетките на Кук и Те и твоята сестра Хоуп, ще са тук да ни гледът. 
-Това последното защо?- поинтересува се Те 
-Защото като споменах, че Лина ще е при нас за това време да ни гледа, той каза че няма да я пусне със седем момчета и щял да прати Сънг да я вземе, аз веднага трябваше да кажа, че няма да е само тя момиче и за това добавих и роднини.-усмихна се 
-Нямал да ме пусне, че кой го пита, той да не ми е баща. Ако искам ще седя и при целия баскетболен отбор и той пак няма да ме спре. Да му се невиди в дъртака- бях се изнервила до краен предел. Добре че вече бях приключила с палачинките. - Къде каза, че е този басейн, искам да си почина на въздух. 
-На покрива, като излезеш по стълбите на горе, има шезлонги, чадъри и всичко необходимо.  
-Благодаря.-не си бях взела бански и за това излязох и отидох до близкия магазин за бельо оказа се, че имат и бански и си купих един се пак беше топло. Прибрах се облякох го, както и една бяла рокля

и се качих на покрива, глетката беше удивителна. Оставих си нещата на един от шезлонгите, съблякох си роклята и влезнах в басейна, той беше от тези дето са точно на ръба на сградата и само с остъкление от външната срана.

Не можех да плувам добре, но се справях а и той не беше много дълбок. Отидох до ръба и се загледах в глетката, беше приятно и спокойно. Постоях още малко и излязох облякох роклята и легнах да изсъхна, сложих и слушалките. Явно съм заспала, защото се събудих от нещо мокро и студено което ме доксваше, отворих стеснато очи и видях как.....