Part Of Life

Part 27

В дискотека WHITE ни пуснаха доста бързо, очаквах да има опашка тъй като ми изглеждаше доста добре отвън. Отвътре също изглеждаше добре, седнахме на бара и си поръчахме питиета, не харесвам твърд алкохол за това си поръчах коктейл Sex on the beach (Аз много го харесвам за това и тя ще го пие...), а Су си поръча водка. След малко един сексапил ни донесе питиетата. Беше висок с черна къдрава коса, прилепнали дънки и черна тениска. Двете със Су хубаво го огледахме, спогледахме се и се засмяхме. Чукнахме чаши за наздраве и отпихме. Поседяхме известно време на бара и станахме да танцуваме. Както си танцувахме и отнякъде се появиха две момчета и започнаха да танцуват с нас, не ни пречеше. Когато се изморихме си седнахме и момчетата седнаха при нас.
-Е момичета, сами ли сте?-попита единия, беше рус с черен прилепнал панталон и светла риза, беше хубав 
-Аз да, Тя не - отвърнах сочейки към Су. Той ме погледна с ехидна усмивка стана и седна до мен като сложи ръка на ръмената ми. Махнах му ръката. - Но това че съм свободна не значи че искаме компания, съжелявам сладък ама тая вечер сме по женски.-усмихнах се, поръчах си още едно питие и той заговори
-Хубаво, като размислиш ми се обади- каза подавайки едно лисче, аз го взех и той и дружкато му си тръгнаха. Разгънах лисчето и на него пишеше Ким Сънг Юнг +828789...... Сгънах го и го прибрах в чантичката ми. Видях че питието ми е пристигнало и отпих, погледнах към Су която си пишеше с някой.
-С кой си пишеш с Джин оппа ли? - полюбопитствах. Тя кимна и остави телефона. Забавлявахме се цяла вечер бях се оттърсила от случилото се и се чувствах малко по добре. Прибрахме се благополучно и заспахме. На следвашия ден се прибрахме със Су от острова. На вратата ни посрешна Сънг, аз отстъпих крачка назад и се скрих зад сестра му като я стиснах за ръката. Погледнах го кръвнишки и задърпах Су бързо нагоре. 
-Лина..-чух гласа му, звучеше колебливо-Може ли да поговорим?
-Не. Няма какво да си кажем.-отрязах го без да се замислям. Той ме хвана за ръката.
-Моля те! Само 5 минути. - погледнах Су с надежда да ми помогне.
-Дай му шанс. Ще дойда точно след 5 минути. Не се притеснявай. Аз ще съм до теб.- прошепна ми
-Обещаваш ли?-отвърнах също шепнейки, тя кимна- Добре имаш 5 минути но не и секунда повече. - казах вече на момчето, като отскубнах ръката си и седнах на дивана. Той дойде и щеше да седне до мен, но се осъзна и седна да футьойла срещу мен. Гледаше в земята и явно не знаеше как да започне. Аз го гледах изпитателно и започвах да се дразня на мълчанието. - Вече станаха 4 минути. - Той ме погледна и най-накрая реши да проговори.
-Аз искам да ти се извиня. Просто бях много ядосан на баща си. И си го изкарах на теб. Не трябваше да правя така, но просто.....и аз незнам, просто исках да си го изкарам на някого и тогава се появи ти. Прости ми. Аз найстина много съжалявам. - гледаше ме в очите аз него също исках да видя дали ме лъже, но в тях виждах единствено разкаяние, което се осещаше и в гласа му. Помълча извесно време и пак проговори.- След смърта на омма, аппа изпадна в депресия, и му отне много време да си стъпи на краката, беше ни казал че никога няма да си намери друга жена и че обича само омма. Но после замина и накрая се върна с вас. Бях супер объркан, разтроен, ядосан и тъжен. Не знаех как да реагирам, незнаех какво да правя, чувствах се предаден и наранен. А когато виждах колко е щастлив с майка ти се чувствах ужасно и си мислех, че вече е забравил омма. За това се ядосах и си го изкарвах на теб. - отново замлъкна.- След дискотеката като се прибрах се почувсвах ужасно, за това което ти причиних, наистина много съжалявам.-погледна ме с надежда. Незнаех какво да кажа. И за това му се разкрещях.
-Мислиш че на теб ти е било тежко. Не знаеш на мен какво ми е. Семейството ми се разпадна пред очите. Майка изневерила на баща ми с твоя, и той я изгони. После тя ми съобщава че заминава и щеше да изостави брат ми, сестра ми и мен. Какво си мислиш, че аз не съм ядосана и разтроена, че не съм наранена и разочарована. Напротив. Всеки път като се събудя сутрин се надявах това да е само един кошмар от който вече се сабуждам, но всеки път не беше така. Плаках дни на ред, не излизах, не ядях, нищо. Накрая завърших в болницата. Дойдох тук не за да съм с вас, а за да започна на чисто. Единственото което ме крепеше беше Юнги и момчетата. И накрая ми се натресе и ти, идиот с бошуващи хормони. Идеше ми да се самоубия, разбираш ли. - Заплаках и се свлякох на дивана, тогава Су връхлетя в стаята и ме гушна, галейки гърба ми. 
-Няма нищо. Спокойно. Вече съм тук. - Продължаваше да ме гали и оспокоява. - Хайде ела да се качим горе. - Тя ми помогна да стана и се качихме в стаята ми, сложиме да легна и ме зави. Веднага заспах.