Лина е съвсем нормално момиче с нормални мечти една от която е да срещне своята любима група BTS (естествено), една раздяла обаче ще осъществи нейната мечта, донякъде.
#sadreamer_01 - Корица
-Какво?-е това беше.....как така иска да отида с нея, та аз дори не го познавам този. Пък и кой знае от къде се е пръкнал. Я да помисля. Как му беше цялото име Ким Джехюн. Да така беше...До колкото познанията ми по азиатсци не ме бърка е кореец. Ай стига бе. Добре явно ще си помисля.- Щом ще заминаваш за Корея ще си помисля. -Добре. Но имаш време до края на седмицата, защото в понеделник заминаваме.- Каза мама. -Толкова скоро?-отвърнах, а тя само кимна. Така да направим сметка днес е сряда имам време до неделя да и кажа. Ох боже, мога още сега да и кажа че ще ида, но няма ще се правя че не съм решила. Така какво да си сложа в багажа? Май ще се прибирам, трябва да говоря с тате и да му кажа, да събера багажа и още сумати работи. -Може ли да ме закараш, аджуши. - обърнах се към мъжа, той се изненада че говоря на него и още повече на обращението, но отговори. -Д-Да. Разбира се.-каза и станахме, закара мама на работа, а мен в нас.-Чао- Аз само махнах и се пребрах. С влизането обаче започнах да пищя. От което събудих тате и той ми се развика да млъкна. Аз го хванах за ръката и го сложих да седне. -Тате трябва да ти кажа нещо. -започнах-Мама иска да замина с нея извън страната.-замълчах, чаках реакцията му. По физиономията му ми изглежда, че не е особено доволен от новината. -И ти мислиш да отидеш с нея, нали?-Тона му беше ем ядосън ем тъжен.-Значи предпочиташ да идеш при човека който ви изостави за да бъде с друг мъж, така ли?-Започна да крещи. Знаех че ще стане така.- Но няма да те спирам, се пак тя ти е майка, не мога да те държа на страна от нея. А и ти си пълнолетна.- каза вече по спокоен, но видимо по тъжен. -Тате не е така, просто тя заминава за страна в която много искам да отида. За Корея. Това е единствената причина поради която отивам. А й няма да живея дълго при тях само докато си намеря работа и квартира, след това веднага се изнасям.- казах аз и го прегърнах . -Найстина ли толкова много искаш да отидеш? -Найстина. Това е най-голямата ми мечта. -Добре. Кога заминавате? -В понеделник. Но мама ми даде срок до неделя да и кажа дали ще ида или не. Ще я държа в напрежение. През това време нека да съберем багажа. Става ли? -усмихнах се и го прегърнах -Да- каза тате и отиде да си доспи. Аз се прибрах в моята стая и също си легнах с усмивка на лице и с мисли за предстоящата седмица. Когато се събудих видях сестра ми да рови в шкафа ми с дрехи. -Какво правиш, дребен?- мразеше да и викаме така, но пък за това ние с брат и обичахме, -Търся нещо.-отговори -И защо го търсиш в МОЯ шкаф-натъртих на моя -Незнам-е това отговор ли беше -Какво търсиш? -Ти знаеш ли къде ми е червено-бялата раирана тениска?(ето такава)
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Не мога да я намеря никаде. -Да.-отговорих просто, какво ще правят тези хора без мен като замина- В шкафа под леглото във вътрешния ляв ъгъл.-казах и тя започна да рови пък там, почти влезе в шкафчето. -Благодаря, како. -Моля. А да щях да забравя имам новина от която ще ти падне шапката.- казах аз с усмивка на лице -Какво има?- полюбопитства Надя -Ами мама каза че ще заминава извън страната с ...... ами с ...... един мъж.-казах и отново се разтройхме. По плакахме малко и се успокоихме, и аз продължих- И ми каза, че иска да отида с нея. -Каквоооо?-извика Надето- И ти какво каза?
