Събудих се от званенето на телефона ми. Беше Господин Че, човека с квартирите. Вдигнах и се разбрахме след 30 минути да съм на един адрес да огледам няколко квартири, станах и бързо се оправих, на излизане се засякох със Сънг, щеше да каже нещо, но го прекъснах
-Бързам. После.- подминах го и на вратата се сблъсках със Су и тя излизаше. - На къде? - попитах я
-Бързам след 10 минути трябва да съм пред заведение Тик-Так (нищо друго не можах да измисля) в другия край на града.
-Хах аз също. Да си хванем такси. - Излязох вече обута и спрях първото такси, тя още се мъчеше да си обуе обувките- Хайде де заради теб и аз ще закъснея.- Тя дойде и се къчихме, казахме адреса и шофьора потегли. - С кого имаш среща там? - попитах
-Ще си търся квартира и г-н Че ми се обади преди половин час да ида да разгледам.- зяпнах с отворена уста
-Аз същоооо, не може да бъде.- тя също зяпна
-Съквартиранти?- казахме в един глас и избухнахме в смях. Стигнахме точно на време. Мъжа който ни чакаше беше на около 30 -35 години, нисък и почти оплешивял, личеше си че живота доста го е мачкал. Слад като му обяснихме, че искаме квартира заедно, човека ни поведе. След 3 часа обикаляне от блок в блок, той ни заведе в една малка къщичка в малко по отдалечен квартал, обстановката беше приятна и тиха, идеална. Къщичката беше добре изглеждаща отвън с малка градинка отпред и малък заден двор с люлка. Беше на два етажа, на първия имаше коридорче водещо до хола в него имаше диванче, малка стъклена масичка и телевизор, от там имаше врата към кухнята, в нея си имаше всичко необходимо. Имаше и малка баня с тоалетна на етажа. След това се качихме на втория етаж, там имаше две спални който бяха еднакви с легло, бюро и гардероб, една гостна с легло, скрин с малко телевизорче на него. И още една баня на този етаж тя беше по голяма от долната. Къщата беше идеална за нас двете. Собствениците даже я продават, и ние се съгласихме да я купим, но ако може да плащаме на месец определена сума и да ползваме мебелите докато я изплатим. Г-н Че веднага се обади на собствениците и те се съгласиха, казаха сумата и ние го нагласихме така че да ни е по джоба и се оказа че за 3 години ще я изплатим, което си беше добре. Разбрахме се че от другия месец се нанасяме, което е след ден. Нямахме много време да си съберем багажа. Платихме за месеца и си тръгнахме. Като се прибрахме, ни посрещнаха с конско. Мама и аджуши ни чакаха на дивана и ни гледаха строго. Мама започна.
-Къде бяхте момичета? Прибрахте се преди няколко часа и веднага сте излезли. Притеснихме се.-започна спокойно, винаги е била по спокойния родител, докато аджуши беше на предела да избухне.
-На вън.-отговорих просто аз, Су изглеждаше леко уплашена и не каза нищо. Седнах си на футьойла най спокойно. Тя дойде но не седна. Кръстосъх крака и чаках мама да подължи, но вместо това се обади мъжа до нея.
-Само това ли ще кажеш, без къде и с кого бяхте, или пък какво правихте?-повиши тон той. Аз го погледнах и се засмях
-И защо? Не съм длъжна да ти държа отчед да не съм на 5. - казах аз гледайки с безраличие екрана на телевизора.- Мисля че съм достатачно голяма за да правя каквото си поискам. А и ти не си ми никъв.
-Докато си под моя покрив ще ми казваш къде ходиш, с кого и кога ще се прибереш.-извика срещо мен. Аз се изправих. Изсмях се подигравателно и казах.
-След ден се изнасям.- и се качих в стаята си, събрах си почти всичко оставих само дрехи с който ще се нанеса други ден и си легнах. Заспах. Пак.
На сутринта се сабудих от тропане по вратата, станах и тромаво отворих, на вратата стоеше Сънг, май щеше да се засмее, но се въздържа.
- Ела да закусиш с нас.- каза усмихвайки ми се. Аз само кимнах и затворих вратата, влязох в банята и като се погледнах в огледалото избухнах в смях. Толкова силно се смеех че след малко мама, аджуши, Сънг и Су връхлетяха в стаята и банята да проверат какво става. Су като ме видя започна да се смее с мен, брат и едва се сдържаше, мама се усмихна, аджуши се одари по челото.
Картинката беше следната: Косата ми беше право на горе и на всички възможни посоки, грима ми се беше разтекал и мязах на вещица и на всичкото отгоре и една лига беше засъхнала на устата ми. Изпъдих ги и си одарих един душ, излязах и си намерих някви домашни дрехи от куфара. Облякох се излезнах, закусих на бързо и гледах да се измъкна, но не ми се получи.
-Еее, изнасяш се?- попита мама
-Дам.-отвърнах, взех си телефона и видях че имам съобщение от Су, отворих го и видях че пише че не е казала на никой че ще живее с мен. Попитах я защо. Въпреки че седяхме една срещу друга и двете гледахме в телефоните си.
-Сама ли ще си?- попита отново мама
-Не ще си имам съквартирантка.
-Познаваш ли момичето?
-Дап. Близки сме. - погледнах отговора и той гласеше аз да им каза, ухххх.
-Как се казва, познавам ли я?-попита отново мама
-Дам и в момента седи до теб. -казах, аджуши си изплю кафето от което отпиваше и почна ка кашля, аз се засмях. - Е моята работа тук приключи, излизам. Су идеш ли?- тя скочи като опарена
-Да. - двете се качихме в стаите си. преоблякох ме се и излезнахме- Къде ще ходим?
-Да си потърся работа.
-Оу ок.
След 2 часа обикаляне през магазинчета, заведения, кафенета, ресторанти, книжарници, абе на всякъде дето се сетиш, ама никъде не търсят персонал.
-Оххх омръзна ми т'ва обикаляне, чакай да звънна един телефон, ще пробвам на мойто работно място, ако и там не стане незнам.- погледнах я объркано - Не исках ако не стане да ти давам напразни надежди, работя като гримьор на модели. Теб също те бива, нали?-кимнах ентусиезирано- Супер. Чакай.- Тя набра някъв номер и се отдалечи, говори сигурно 10 минути и се върна при мен.
-Ееееее? - попитах
-Амииии казаха че тукощо са нели някво момиче.
-Така ли кое?
-Теб.
-ААААААААА Йес веееее. Чакай и какво трябва да правя? Кога трябва да ида? Какво трябва да обличам?
-Чакай оспокой се. Ще започнеш като ми свърши отпуската след 3 дни. Ще ми бъдеш помощничка, ще носиш някой от куфарите с гримове и такива неща, а после ако се справяш и се докажеш даже може да те повишат и да работиш с мен а не за мен. Схвана ли?
-Да. Супер. Знам че бързам ама заплащането какво е? Не за друго, а за наема.
-Достатачно е, че даже след като си разделим парите за наема, ток , вода и другите разходи пак ще ни останат пари.
-Супер. Оххх Су ти си върха.-гушнах я и се прибрахме.
ESTÁS LEYENDO
Part Of Life
FanficЛина е съвсем нормално момиче с нормални мечти една от която е да срещне своята любима група BTS (естествено), една раздяла обаче ще осъществи нейната мечта, донякъде. #sadreamer_01 - Корица