Лина е съвсем нормално момиче с нормални мечти една от която е да срещне своята любима група BTS (естествено), една раздяла обаче ще осъществи нейната мечта, донякъде.
#sadreamer_01 - Корица
3 "Къде съм? Защо всичко е черно? Спомни си. Какво прави за последно? ….. Плаках. Защо плаках? Защото мама ни напусна. Добре. И после, какво? Станах и паднах. Хммм интересно. И сега къде съм?" Опитах да си отворя очите. Но когато го направих, ярка бяла светлина ме заслепи и бързо ги затворих отново. Опитах отново. Този път успях. Огледах се бях в болнична стая. - Лина. Добре си. О благодаря ти боже. - каза мама плачейки на стола до мен. От другата ми страна беше тате подпрял се, но когато чу мама веднага скочи и почна да ме прегръща. - Лина. Добре ли си? Как се чувстваш? Ако знаеш как се притесних като те видях на земята в къщи.- каза той. -Какво стана?- попитах -Припадна.-отвърна татко.-но сега си добре. Беше в кома за седмица.....- Чакай, какво? Kома о боже мой, била съм в кома. Не мога да повярвам.- …..и доктора каза, че ти трябва много сън и храна и ще се оправиш. Ама ти слушаш ли ме? -А какво, да да слушам. Може ли нещо за пиене?- поех чашата със сок, която ми подаде мама- А каде са Иво и Надя? -На училище са. Бяха тук снощи.- отвърна мама. -Добре-казах-Кога може да се прибера?-попитах влизащия лекар. Ще кажете тя сега се сабуди и вече иска да си ходи, е да ама не ми се кисне в тая болница. Доктора ме погледна и каза. -Ами ако се чувстваш добре и можеш да ходиш още днес. - каза той. -Супер да събираме багажа.-казах развалнувано, но когато станах и залитнах, хубавото ми настроение умря. -Явно ще останеш до утре-каза доктора с усмивка и ми даде някакво хапче- изпий го ще ти помогне да заспиш.-глътнах го на бързо и се върнах на леглото, явно прибирането се отлага. Мама и тате останаха още малко и си тръгнаха, а аз не след дълго заспах. Събудих се от някакъв шум. Отворих очи и видях как тате събира багажа. Данеби да съм спала цял следобет и цяла вечер. -Тате колко е часа? -Ами 10 и 30 -отвърна поглеждайки телефона си. - По точно време е да се прибираме, нали? -ДАААА-извиках и станах. Преоблякох се (така)
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
на бързо докато тате оправяше документите и си тръгнахме. В колата ни чакаха Иво и Надя. С качването ми подадоха една (мазна) баничка с боза. -Яж- едновременно казаха и двамата, а аз се засмях. -Да не го репетирахте до сега.-избазиках се. -Не-каза Иво -Да- каза Надето Почнах пак да се смея, а те се сбиха. Ем, нищо. В този момент се радвам, че съм на предната седалка иначе сигурно щях да изям и аз някой удар. Прибрахме се. И веднага седнахме да хапнем пак, че вече беше обяд.... Телефона ми званна. Погледнах го беше...
Това е новата глава дано ви хареса. Май е малко къса.
