Part Of Life

Part 29

На следващи я ден се нанесохме, изчистихме, разопаковахме и си легнахме рано. 
След два дни. Първия ден на работата мина доста добре, сприятелих се с целия екип, бях като фурия и доста помогнах, биваме и с избирането на дрехи и си казах мнението за един от тоалетите за един от моделите и се получи страхотно. Абе с две думи "Отвях ги". Прибрахме се късно и много уморени. Следващите няколко седмици бяха супер натоварени и най накрая с нея имах почивен ден. През тези дни с момчетата не можахме да се чуем, защото бяха извън страната, но за мое учудване Су каза че точно днес са почивка и ще дойдат на гости да почерпим за пренасянето. 
Бяхме напазарили предния ден и сега само приготвяхме, беше ми страшно притеснено и неловко, не знаех как да се държа покрай Юнги и Джимин. Чувствах се супер тъпо. Вечерта дойде, момчетата също. Настанихме се кой на диванчето кой на предварително донесените възглавници и гледахме уж някъв филм. Джин и Су се гушкаха на дивана, Намджун и Хосок си приказваха, както Те и Куки, а ние с Чим и Юнги само си седяхме, беше неловко. Не издържах и станах излизайки в задния двор. Седнах в люлката и се залюлях леко. Попринцип не пуша, но сякъш този път имах нужда. Имах скрита кутия с останали 5 цигари от преди 3 години. Извадих една и я запалих, тамън да дръпна и някой ми я издърпа от ръката, хвърлия на земята и я настъпи.
-Еййй. - казах поглеждайки натрапника. Беше Чим.
-Това е вредно.
-Знам.-отвърнах просто
-Какво ти е?
-Нищо.-разговора не вървеше добре
-Не ми изглежда така?
-Шанс.
-Странна си.
-Знам. Не съм в настроение просто. Споко ще ми мине все някога- последното го казах тихо
-Виж, ако е заради това което стана на остров Чеджу...-прекъснах го 
-Не е, спокойно, ще се оправя. Просто ситуацията е доста неловка.- Като го казах и Юнги излезе през вратата.
-Преча ли?- попита притеснено
-Не. Ела ако искаш?- казах бързо, не ми се ще да си направи грешни изводи. Той дойде и седна до мен в люлката, а Чим чак сега се настани от другата ми страна, тя беше достатачно голяма да ни побере.
-Е какво казваше?- попита Чим
-Аххх сега стана още по неловко- казах хващайки глава с ръце, облегнах се на зад и погледнах към небето през прозрачното покривче на люлката. Осещах как и двамата ме гледат. - Липсва те ми. Тоест липсва ми чувството от преди всичко да се обърка, липсва ми да си се закачаме като преди, липсва ми да се лигавим и правим глупости, липсва ми да не се притеснявам от вас, да не ме лови срам като ви погледна, да не ми става неловко да говора с вас, искам всичко да е както беше, но знам че това няма как да стане, знам че от тук нататък само ще се отчуждаве ме един от друг, не искам, но така ще стане. -Те само ме гледаха и слушаха. Станах от люлката взех кутията с цигарите от под една саксия и тръгнах по една патечка зад люлката. Вървях малко и седнах под едно дърво. Запалих цигарата и този път я изпуших на спокойствие. Реших да се прибирам. Малко ми се зави свят от нея се пак не съм свикнала, но успях да се прибера. Върнах се при люлката, те все още бяха там, гледаха небето и си говореха, приближих се тихо за да чуя малко.
-И на мен ми се иска нещата да са си същите - каза Юнги - Искам да мога като преди да си говоря с нея, и да сме близки, дали някога ще ни прости за това което направихме.
-Незнам. Дано. Да си дадем малко време, може и да се получи.-отвърна Чим
-Колко още, минаха две седмици от тогава.- спрях да слушам и се прибрах, минавайки покрай тях. Те влязнаха малко след мен. Казах лека нощ и се качих в моята стая като си легнах.
На сутринта нямаше никой дори Су, да не би да е отишла на работа без мен, ще я убия. Погледнах часа беше едва 7 сутринта, на работа сме от 9. Хмммм странно, много странно. Влязох в кухнята и видях бележка лепната на хладилника. "Лина с оппа ще закусим на вън, ще се видим на работа." Пффф заеба ме сама, супер страхотно начало на деня. Деня беше скучен и много труден, имахме много работа и се прибрах ме чак след 1 през ноща. Направо нямах сили да стигна до стаята и направо умрях на дивана.