Лина е съвсем нормално момиче с нормални мечти една от която е да срещне своята любима група BTS (естествено), една раздяла обаче ще осъществи нейната мечта, донякъде.
#sadreamer_01 - Корица
Отворих снимката и какво да видя освен идиота пред мен. Ето как са го разпознали той се е снимал преди това и го е качил в Instagram. Как може да е толкова тъп. -Ей глупи- казах и му показах снимката, а той като я видя се опули и се удари по челото. -Много съм зле. -Не думай.- телефона ми пак звъни.-Ало..... Добре де..... ставам..... - казах и се изправих, след което се поогледах малко и извиках - Джънг насам идиот такъв.-засмях се след като му видях обидената физиономия. Той дойде до масата и седна, след което и аз седнах. Джънг погледна Юнги и повдигна вежда. -Оставих те за 10 минути и ти се лепна някъв странен тип. Кой е тоя ся?- каза раздразнено, не за пръв път се запознавам с някви такива маскирани типове, но до сега такъв късмет не бях вадила хаха. -Джънг това е Юнги, Юнги - Джънг. И не е странен, много си е добре даже. - усмихнах се. -Здравей, приятно ми е да се запознаем - каза Юнги усмихвайки се на другото момче, а Джънг само кимна.- Аз трябва да тръгвам. Лина дай си номера- продиктувах му го и той си тръгна, ааа не му взех афтограф, ами ако не се видим повече е моели да съм толкова зле. Карай. Дано ми се обади. -Така Джънг сега на къде? -Напред и нагоре.- каза и се засмяхме, обикаляхме още няколко часа и се прибрахме. Вечерях на бързо и си легнах. Минаха две седмици. С Юнги се чухме само два пъти, защото бил много зает, но няма нищо и толкова ми стига. Иначе дните бяха еднообразни-спане, ставане, ядене, фитнес, пак ядене, търсене на работа и квартира, и пак спане. Една сутрин се събудих от званенето на телефона "Няма ли кой да го вдигне? Явно честа се пада на мен." Станах и слязох долу вдигайки домашния телефон. Да познахте тези още съществуват. От телефона се чу гласа на Джехюн аджуши. -Милена можеш ли да ми донесеш едни документи преди да идеш на работа? -Не е мама, аз съм.- казах с пресипнал глас. -Какво ти е на гласа? -Нищо. До сега спах и ти ме събуди. Мама я няма. Какво и къде да ти донеса. -Ох много ти благодаря, спасяваш ме. Качи се в кабинета ми на бюрото има една черна папка вземи я, ще ти пратя адреса. -Ок. Чао-затворих и се качих, взех папката и получих адреса тръгнах към вратата, но се сетих че съм още по пижама, затова се върнах и се преоблякох.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Излязох и си викнах такси, казах адреса и потеглихме, след 15 минути път пристигнахме пред една голяма сграда. Когато слязох и платих огледах сградата и останах потресена. Няма да повярвате това беше сградата на BigHit, ченето ми падна. Извадих телефона си и имах още едно съобщение "Лина когато пристигеш влез в сградата и се качи на 12 етаж, направо по коридора в дъното има една стая, донеси папката там. Чакам те." - аджуши. Направих това което ми каза и вече съм пред вратата. Отворих рязко и какво да видя седем сладура и двама старци бяха забили погледи в мен. Аджуши дойде до мен и взе папката и каза да го изчакам отвън след малко приключвал. Тогава някой извика. -Лина. Хей Лина, Здравей.- каза Юнги от последния стол. И както сами се сещате тукощо нахлух на среща на BTS. Мигах насреща му и не казвах нищо. Стоях като препарирана и не можех да помръдна. Погледа ми се местеше по момчетата. Тогава някаква фигура застана пред мен и ме разтресе.-Хей Лина какво ти е? Добре ли си? Чуваш ли ме?- отместих поглед и видях Шуга пред мен с притеснена физиономия. -Нищо ми няма Юнги. Добре съм, спокойно.-казах усмихвайки му се.
