Лина е съвсем нормално момиче с нормални мечти една от която е да срещне своята любима група BTS (естествено), една раздяла обаче ще осъществи нейната мечта, донякъде.
#sadreamer_01 - Корица
-Ами още нищо, но мисля да приема. -Какво, но защо?-каза през сълзи -Защото заминава за Корея Наде..... Корея. Това е причината поради която ще ида с нея.- казах аз усмихвайки се. Тя ококори очи шокирано и седя така поне 10 минути. Размахах ръка пред лицето и и тя най накрая се размърда. -Кога заминаваш? -Ха вече ме гониш, а? -Ами Даа ти кво си мислиш.- и избухнахме в смях. Говорихме си още малко и отидохме да вечеряме, а след т'ва си легнахме. Вече е неделя вечер, а аз още не съм се обадила да кажа на мама дали ще замина с нея. Взех телефона и я набрах. Бийп бийп бийп.... -Ало -Ало, мамо -Кажи Лина. -А да ти кажа, че ще дойда с теб.- часта с изнасянето след няколко месеца ще и го спестя защото иначе ще каже, че няма нужда да ходя тогава, а аз няма да изпусна този шанс. -Оллл супер маме много се радвам. Исках да взема и сестрати, но тя е твърде малка, а и баща ти няма да разреши, но се радвам, че поне ти идваш с мен. Багажа ти готов ли е? Утре ще дойдем да те вземем в 3 следобяд. Добре ще чакам.Чао -Чао. Разговора приключи и аз реших да направя проверка на багажа. Не искаме да забравя нещо, нали? След проверката отидох да вечерям за последен път с тате, Иво и Надя. След вечерята си легнах не можах да заспя, защото бях малко притеснена е по едно време явно съм успяла. На сутринта, ако в 1 следобет може да се нарече сутрин, като се сабудих и видях телефона скочих от леглото и започнах да се оправям. Много се мотах но успях на време.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Чух клаксон и татко изкара куфарите ми, а аз си взех чантата с ръчния ми багаж. Пред колата прегърнах всички и им казах, че ще им пиша. Качих се и потеглихме за летище София. Полета ни е чак в 7 вечерта но докато стигнем до София ще минат 2 часа, а и винаги трябва да си поне 2 часа преди полед за да оправиш всички глупости с документи и още безброи други работи. Докато пътувахме слушах музика. И съм заспала (ама разбира се, ти ли няма поспалив трол такъв). Събудих се от ръчкане. Бяхме пристигнали на летището. Слезнахме от колата и разтоварихме багажа, влезнахме и се запътихме към сектора за регистрация на билетите. Пойсках моето място да е до прозореца. След това отидохме на следващото гише за да си измерим багажа и да го качат на самолета. А ние се отправих ме към самия самолет. Когато той излетя аз пак заспах. Събудих се от гласа на пилота. който съобщи че кацаме в Москва. Тук имаме малък 3 часов престой и ловим самолета за Корея. Тия 3 часа бяха най-мъчителното нещо, умрях от скука, но поне свършиха. Минахме отново през всичките тия глупости и се качихме в самолета. Полета беше 8 часа, но на мен вече не ми се спеше , затова си пуснах музика и се загледах през прозореца. Незнам колко време мина, (но да кажем) и ни съобщиха, че сме пристигнали. Кацнах ме на летището в Сеул "Олллл ЙЕАААА". На излизане обаче, пътя беше задръстен от един куп пищащи момичета."Ако още сега видя BTS това ще е страшен късмет" да ама не оказа се някъв модел, който по чудо не познавам (как ли така, ти познаваш всички). Е някак си се разминахме и се къчихме в няква кола, тя ни закара до една не много голяма къща, но беше хубава, а от вътре просторна. Не беше традиционната корейска къща, но беше хубава.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Влязохме и ми показаха коя стая ще използвам аз, настаних се и започнах да разопаковам. След това направо си легнах. Дори не вечерах.
П. П Скучно е. Но хей тя вече е в Кореа. Всичко може да се промени....
