Part Of Life

Part 11

Минаха няколко седмици през които с момчетата се чувахме постоянно, нищо че не се виждахме станахме много близки, ако не говорех по телефона с един от тях то говорех с друг и така по цял ден, особено с Шуга, станахме най-добри приятели. Говорехме с часове и за толкова кратко време знаехме всичко един за друг. За съжаление те постоянно бяха на някъде. И аз не бях много свободна, Джехюн ме накара да му изчистя кабинета и да подготвя две от стаите, че неговите деца щяли да се приберът за малко. Не изгарях от желание да се запознавам с тях, но нямах избор. След като подредих всичко на вратата се позвани, отидох да отворя и на вратата стояха момиче и момче. Момичето беше малко по високо от мен с кафява коса до раменете и хубави черти на лицето, а момчето беше две глави над мен с черна коса и остри черти. Изглеждаше плашещ. Той ме погледна накриво и влезе в къщата, а момичето ми се усмихна и подаде ръка.
-Здравей ти сигурно си Лина, аз съм Ким Су Янг, но ми викай само Су.
-Здравей.-Отвърнах на усмивката с усмивка.
-Не му обръщай внимание. Той си е такъв.-каза тя посочвайки качващото се по стълбите  момче.-Яяя оппа няма ли да поздравиш?
-Ще я поздравя аз нея, ама довечера.-каза и ме погледна със смесица между первезност и заплаха. Какво трябваше да значи това? Довечера ще се заключа. За всеки случай. Беше 5 следобед и мама се прибра трябваше да сготви нещо по така за гостите. След 'семейната вечеря' се качвах към стаята си когато той ме затисна в стената, с едната си ръка ме стисна за врата, а с другата започна да ме опипва и ме захапа за устните, ритнах го в кокълчетата и избягах в стаята си и се заключих веднага, затворих прозореца да не вземе да влезе от там и легнах на леглото. Когато чух как някой се опитва да отвори вратата, но не успя, чух отвратително дрезгавия му глас.
-Отвори врата.-каза Сънг (така се казва брата на Су) - Не се прави на заспала, знам че си будна. Ако не отвориш докато съм мил утре ще стана много лош.-заплашиме, ами сега. Как да се измъкна, няма да му отворя, кой знае какво ще ми направи.Сигурно ще ме изнасили или пребие или и двете, не искам. Направих се на заспала. След малко той си тръгна. Ами сега, трябва да се махна от тук. В този момент телефона ми извибрира, погледнах го  беше Юнги, каза че са приключили и че утре са почивка и иска да се видим. Веднага му звъннах.
-Ало Лина.
-Юнги помогни ми.-казах през сълзи
-Чакай. Какво е станало? -беше притеснен
-Ела пред нас и ме вземи, ще ти обясня.
-Дай ми 10 мин.-каза и затвори. Имах 10 минути преди да е тук събрах в една чанта малко дрехи и неща който ми трябваха и отворих прозореца, под него имаше гараж и аз скочих на него и от там на земята. Той вече ме чакаше. Затичах се и веднага влезнах в колата и той потегли. Сутринта щях да пиша на майка да не се притеснява, и че ще остана при приятели за няколко дни. Докато пътувахме му обясних какво е станало, а той се ядоса и каза че ще му откъсне главата, ако пак се опита да ме доближи, зарадвах се, имах толкова добър приятел. Много се радвам че се запознах с него, ако не беше той сигурно на сутринта щях да съм.... неискам и да си помислям даже. Пристигнахме пред дорма им и влязохме в голямата сграда. Качихме се на последния етаж. Влезнахме в апартамента и ме посрешнаха шест чифта притеснени очи. Веднага всички ме прегърнаха освен Куки, той само ми махна. Аххх после ще се оправям с него. Нещо се беше дистанциран от мен. Почнаха да ме разпитват и аз им разказах какво се случи. Всички му се заканиха. 
-Момчета може ли да остана при вас докато оная отрепка не си тръгне? Само за една седмица.-попитах ги
-Разбира се. Няма да ти позволя да отидеш пак там.-Каза Джин, ахх той с неговия майчински истинкт е толкова сладък - Не и докато той не си тръгне де. -засмях се и кимнах 
-Благодаря момчета. Какво щях да правя без вас?
-Никой не знае-каза Техюнг. И се засмяхме след това си легнахме, бяха ми приготвили стаята за гости, но пак не можах да заспя цяла нощ. Към 4 сутринта станах и влезнах в хола, седнах на дивана и си пуснах телевизора, той пък взе че гръмна и аз бързо намалих, дано не съм събудила никой. Да, ама не, вратата се отвори и се появи Юнги сънен по боксерки и тениска, рошав и с бейзболна бухалка в ръце.