Part Of Life

Part 19

С черните ботушки, потропва полицай (Джимин)
Дечица веселушки, эагаэили сте май (Юнги)
Бухалки и топалки эа всички от сърце
Эа новата година ще спите в МеВеРе
*напоследък все чета фикове с тях двамата и песничката ми напомня на тях хихи.... новата ми година эапочва с болния ми первеэен моэък ...* ЧНГ на всички и лека нощ....

След два дни 

Проверих си имейла и видях, че са се съгласили да огледам квартирата след седмица, супер. 
Днес е деня на полета. Бяхме на летището, оправихме всички документи и другите глупости и се качихме, този път бяхме в 1 класа заради момчетата. Влязох през врататаэ и извиках. 
-Хай гайс, ко стаа.- всички се сепнаха и скочиха да ме прегръщат. Седнах до Юнги и след малко дойдоха и Су, Сънг, Джехюн аджуши и мама, аз се бях шмугнала по рано в самолета за да не съм с тях, или по скоро със Сънг. Чесно казано със Су се разбирахме много добре, даже сме си доста близки само тя знае за постъпките на брат и върху мен, ако не броим момчетата. Тя също е фенка на момчетата и обожава Джин. Изправих се и се провикнах. 
-Хей Су ела да те запозная.- тя почервеня, но дойде. Запознах я с всички, като стигнах до Джин тя сякаш заби, нито мърдаше нито дишаше. Притесних се и я разклатих здраво.-Су....Су....Добре ли си? 
-А да, да добре съм и съм в рая.-каза сладко и се здрависа с Джин, който ми се струва, че също я хареса. Настаниха се по местата и самолета излетя, пътя нямаше да е дълъг. По едно време Аджуши започна да ни разпределя по бунгала.  
-В бунгало номер 1 ще са Джънгкук и Намджун. В номер 2 Техюнг и Хосок, номер 3 Джимин, Джин и Юнги, номер 4 Су, Лина и Сънг, и в последното сме аз и Мили.-каза той а аз се втрещих, няма шанс да съм в едно бунгало с това психо. 
-Никакъв шанс или ще съм в бунгало с мама или със Су или с Юнги, но с него не.- казах аз посочвайки Сънг 
-Не, ще сте така както аз казвам. 
-А ако не те послушам какво?-попитах аз 
-Докато живееш под моя покрив ще правиш каквото ти казвам.-каза той ядосано, да бе. 
-Да бе да.-отвърнах ядосано. 
-Така ли говориш на баща си?-извика 
-Ти не си ми баща, и никога няма да бъдеш.-извиках аз на свой ред. 
-Милена трябва да контролираш дъщеря си по- добре.-обърна се към мама, а тя беше на път да се разплаче 
-Не и казвай какво да прави като ти не можеш да "контролираш" собствения си син.-отвърнах аз вече бясна 
-Какво искаш да кажеш-попита учудено той,-какво е направил? 
-Какво е направил ли? Твоят син се опита да ме изнасили, два пъти за една седмица. От къде мислиш са всички тези синки по него. Добре че бяха момчетата.- вече плачех припомняйки си, Юнги ме прегърна, а Су стисна ръката ми. 
-Истина ли е това?-обърна се към Сънг 
-Татко аз....-започна но беше прекъснат. 
-Значи е вярно. Да не искаш да се върнеш в поправителното училище? Толкова ли ти хареса там? До края на седмицата трябва да си изкупиш дълга и да не си посмял да направиш някоя простотия, защото тогава ще загазиш. Ясно ли ти е?-завърши той- А ти къде ще спиш?-объна се към мен 
-Бунгало номер 3.-отвърнах веднага 
-Добре тогава Джимин ти...-започна но и двамата го прекъснахме 
-Неее-викнахме с Чим 
-Нека Джин да се премести-казах аз, а аджуши ме изгледа странно-защото Джимин и Сънг се сбиха при последната им среща.-той кимна. Тогава ни съобщиха че кацаме. Пристигнахме и в бунгалата взехме ключовете и всички се настанихме. Със Су се разбрахме да се разходим по женски и излезнахме почти веднага. Момчетата имаха работа и се разбрахме да се видим на вечеря.