Part Of Life

Part 26

-Аз....
Те ме гледаха с очакване и надежда в очите, но думите ми заседнаха в гърлото. Поех си дълбоко въздух и издишах тежко. 
-Аз избрах ….. никой. -Те ме зяпнаха- Няма да тръгна с никой от двама ви. Не си мислете, че е защото не ви харесвам, точно обратното защото харесвам и двама ви. Не мога да избирам между най-добрите си приятели, просто не мога. Предпочитам да съм сама вместо да съсипя приятелството ни. Дано да ме разбирате.-млъкнах и гледах пода не можех да ги погледна.-Предпочитам да си останем приятели.
-Добре. Щом това е решението ти, аз нямам против.- каза Юнги-Но знай, че няма да се откажа от това да те харесвам, и дори да съм само приятел за теб аз ще бъда винаги твой BF.-надигнах глава и видях усмихващата се фигира на Юнги, очите му бяха тъжни, но той се пак ми се усмихваше. Чим обаче почти се беше разплакал. Той просто стана и си влезе в стаята. Почувствах се ужасно. Та аз им разбих сърцата. Станах и отидох при вратата, почуках, от вътре се чуха хлипания.
-Джимин не плачи моля те. Съжалявам, че така е получи. Не съм го искала. Моля те прости ми. Нека си бъдем пак приятели, както до сега, няма да понеса да не сме приятели. Моля те. - аз също се разплаках, свлякох се по вратата и заплаках с глас. Малко след това вратата се отвори и Чим клекна като ме прегърна.
-Добре, само спри да плачеш. Става ли? - погледнах го, очите му бяха подути
-Приятели ли сме?-попитах с надежда, той кимна - Благодаря ти. - прегърнах го и станахме от пода. - Сега ако обичате се изнасяйте, това бунгало е за мен и Су, ще имаме женска вечер.- казах аз с малко по весел тон. Излезнах от вън пред вратата. - Су хайде влез. - тя влезе 
-Ние си тръгваме. Имаме работа в Сеул и трябва да се прибираме. - каза Юнги, прегърнаха ни и двете и си тръгнаха. 
-Е какво стана? Кой избра?- започна разпитът
-Нищо не стана, отрязах и двамата.
-Ти каквооооо.....да не си полудяла?- развика ми се, до сега никога не ми е викала
-Не, не съм. Просто, сметнах че не мога да избирам между най-добрите си приятели. 
-И сега какво?
-Незнам. Надявам се само да не се отчуждим. Обещаха ми че ще си останем приятели, но кой знае, може и да не искат да се приятели с човека който им разби сърцата. Но да ти кажа по добре е така. 
-Защо да е по добре. Сега и тримата ще сте нещастни.
-Е да но не искам да съм щастлива на гърба на един от тях. Разбираш ли ме?
-Разбрах. Не искаш ако тръгнеш с единия другия да страда, че не си избрала него.-кимнах и се разплаках - Искаш ли довечера да излезем да се напием, да удавим мъката ти. - отново само кимнах- Хайде легни и поспи.-легнах на краката и, а тя започна да ме гали по косата, заспах много бързо. Когато се събудих Су я нямаше в хола. Чух шум от банята, явно се къпе. Станах и влезнах в моята стая, отворих куфара и започнах да ровя за нещо подходящо за вечерта. Извадих бял къс топ с червена пола, червени токчета и още няколко аксесоара.

Изчаках Су да излезе от банята и влезнах аз. Изкъпах се на бързо, изсуших си на половина косата със сешуара в банята и се върнах в стаята. Облякох дрехите, сложих всички аксесуари, навих косата с едни ролки и седнах да се гримирам, отне ми половин час да се нагримирам и като погледнеш се едно нищо не съм направила, имах леки опушени сенки, очна линия, спирала и ярко червено червило. Обух токчетата и излезнах, в хола ме чакаше Су тя беше облечена с рокля в синьо и бежаво, сини токчета и няколко аксесоарчета.

Решихме да си направим едно селфи, като всички кифли нищо че не бяхме такива. Взехме си по едно яке в тон с дрехите и излязохме. Тя беше повикала такси, което вече ни чакаше. Настанисхме се и тя му каза да кара към най-близката дискотека.