Здравейте. Казвам се Ерика Футаба Ютланд на 18 години съм. Живеех с майка си и баща си в Токио. Имаме 5 къщи в които се местихме когато нашите им скимне. Да не говоря, че имахме и екскурзии из цялата земя. Забравих да кажа. Родителите ми са богати. И това винаги ми е тежало. Не се оплаквам много, защото видях почти цял свят, но ако някой си помисли, че да живея в такова охолство е страхотно, жестоко се лъже. Както казах те са богати, затова повечето хора ги познават и щом ме видят винаги искат нещо. Хората около мен стъпваха на пръсти, ако ме разбирате. Заговорех ли ги за нещо обикновено, казват си всичко до най-малката подробност. Бях отгледана като принцеса. Доста ми угаждаха и глезеха, но това след време ми се отрази когато порастнах. Нямах истински приятели, а фалшиви, които търсеха парите. Един ден един от тях се опълчи и ми каза в очите цялата истина, а аз я знаех и не се разстроих. Казах на всички без да се притесняват да ми кажат истината. Имаше доста негативни изказвания, но ги преглътнах. Мислех, че щом порасна ще си спомням това като нещо забавно, но сгреших. Обидите растяха ли растяха, заплахи се отправиха и за да ме оставят им давах парите, които носех и обяда, който си приготвях за всеки случай. Родителите ми също отсъстваха и нямаше с кого да поговоря. Реших, че щом завърша училище, ще се махна от този град и ще градя кариера другаде или ще отида в колеж не бях решила. Един ден когато родителите ми се прибраха споделих желанието си и те се съгласиха. Вече когато завърших имах подготвен план. Щом ми дадът дипломата за завършен 12 клас ще тръгна ведната към подготвената си квартира в един град недалеч от Токио. Ще си плащам квартирата с собствени пари. Ще работя и ще се запиша в близкия университет. Докато ви разказвах всичко това аз си събирах багажа и вече се сбогувах с родителите си:
- Ще ми липсваш моя малка, Рика! - каза майка ми през плач вече прегръщайки ме със сила на боа удушвач. И отново ме нарече на галено име.
- Мамо ще ме удушиш! И моля те не ми викай, Рика! - казах ѝ и тя ме пусна. Баща ми се приближи и сложи ръка на рамото ми и каза:
- Ерика! Където и да отидеш, колкото и голяма да станеш, ти винаги ще бъдеш нашето малко момиченце! - никога до сега не ми беше казвал това. Аз го прегърнах и после мама се включи и това беше нашата първа и последна обща прегръдка. Качих се в камиона и потеглих към новия си дом.
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>
Пътят беше изморителен, но най-накрая стигнах.
Квартирата която наех беше на третия етаж на един голяма триетажна къща. Явно някой живее на 1 и 2 от собствениците.
Личеше си от вън, че тук живеят само богати хора. Около блока имаше редица от магазини и други къщи. Работниците, които пренесоха нещата ми с камиона казаха, че ще ми помогнат да ги пренеса до горе. Докато си носех единия кашон се спънах леко и от него ми падна безценната кукла тип матрьошка. Тя беше единствената играчка, която спечелих честно и почтено. Тя ми беше талисманът. Не мога да я оставя да се търкаля далеч от мен. Улицата беше под наклон и трябваше бързо да си я взема оставих кашона на земята и хукнах след нея. Наблюдавах я къде отива и не забелязах, че съм излязла на платното. Усетих, че някой ми бипка с клаксуна си и щом се обърнах видях един огромен камион, а човекът беше уплашен и ми правеше знаци да се махна от пътя...Здравейте! Реших да направя тази книга, защото просто така ми хрумна надявам се да ви хареса! :)
2017г март - начало на книгата
YOU ARE READING
Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)
FantasyБях на път да загубя живота си заради нещо незначително, но тогава някой ме спаси. Беше високо момче с качулка от, която се показваха кичури от косата му, бели на цвят. Той беше единствения който ме заговори като нормален човек. Знаех, че никога по...