Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)

Част 14

След 4 години

Вече съм на 23 години. Преди 4 години разбрах, че съм демон. Е не точно истински демон, а експеримент, но вие знаете това. От 4 години живея в света на сините демони, заедно с доктор Нор, съпругата му и малката му дъщеря - Конан.(Синя коса жълтеникави очи, синя кожа и чаровна усмивка)

Доктор Нор ме обучаваше през цялото време на тънкостите да си демон. Научих, че като хора не са ни казвали истината за демоните. Всъщност демоните са социални същества, като хората, но притежават магия. Съществата които хората описват като демони, са тези демони на които спокойствието е нарушено или просто са загубили контрол. Научих също, че преди хората и демоните са живели в хармония, но заради алчността на хора и демони, за надмощие, те решили да отделят света на хората от тези на демоните. Тези които предпочели света на хората, така наречената, планета Земя остават там, но лишени от магия и превърнати в хора. Също така през тези три години възстанових всичките си спомени и разбрах, че баща ми е бил демон, който е бил превърнат в човек, защото харесал землянка. Той е правил експерименти с мен, за да мога да стана демон и да го върна в демонския свят. От както разбрах това се заклех да не връщам никакви демони от земята в демонския свят, ако не са с мирни цели. Между другото за три години опитах и от демонските ястия които по страни причини много ми харесаха. Също така разбрах, че 4 години в които мислех, че са минали, са минали 2 земни години. Времето там е много променливо. Един ден в човешкия свят е равен на 2 дена в демонския. Връщах се в човешкия свят само за да оправям къщата си, която само от 1 демонска година се превръща в старинна развалина. Сякаш не се влияе от годините в човешкия свят, а от годините в демонския. Когато майка ми се върна с 2 години по-рано и заварваше къщата в такъв безпорядък търсеше чистачки. Но колкото пъти влизах в демонския и оставах за месец толкова пъти всички напускаха и се отказваха. Бях направил два портала в къщата и може би заради строгостта напускаха. Но аз си живеех добре. Научих се да контролирам инстинктите си и да отблъсквам всички хора които се опитваха да ме заговорят. Записах се за мое щастие в университета " Златен Ключ". Там имаше доста хора, но някак успях да ги избягвам освен 3-ма досадници. Знаех, че няма да ме оставят, затова им позволих да движат с мен като подчинени. Първият се казва Конар, вторият се казва Ленър, третия се казва Зенър. Те са тризнаци и понякога не мога да ги различа, ако не носят страните си вратовръзки. Като цяло първият семестър мина добре, както и втория, но щом дойде третия всичко се промени.