Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)

Част 5

Събудих се от нечий глас и побутване.
Отворих очите си и пред мен беше момче малко по-голямо то мен с бяла коса и качулка... Чакай възможно ли е това е... Това е момчето което ме спаси от камиона и се видяхме в университета!
Станах бързо от дивана и казах:

- Какво правиш тук? 

- Живея тук!? Аз трябва да попитам какво правиш тук, а не ти мен!?

- Работя тук! Почнах от днес! Значи ти си сина на госпожа Колинс? Очаквах да е някой по-възрастен, а не ти! 

- Е и аз очаквах някоя бабичка, а не самоубийца, но явно и двамата сме се заблуждавали!

- Добре след като ти живееш тук ще е по-добре да знам името ти, защото на момче горе долу на моята възраст ще ми е неудобно да му викам по фамилия!   

- Щом искаш да ти кажа как се казвам добре, но ще ти кажа чак тогава, когато се откажеш от тази работа!

- Не няма да се откажа заради нещо глупаво като името ти! Тази работа ми трябва и ще работя тук докато не завърша колежа и не си купя собствена къща, ясно ли е!?

- Беше изчерпателно ясна, но няма да издържиш цял семестър камоли всичките години! А колкото до работата ти тук ти давам максимум година да напуснеш по свое желание! - каза той и си тръгна да се качва по стълбите.
Аз се ядосах, че това богаташче си мисли, че ще се откажа толкова бързо, аха ама не е познал. Нищо, че и аз до някъде се водя богаташко дете, но всичко в моя живот до сега съм го постигала с честен труд и пот на челото. Ще му покажа, че ще издържа цяла година даже и повече. Реших да се върна към работата си и да я довърша, а на следващия ден ще се заема с останалата част.
Върнах се в кухнята и от прозореца видях, че вече е вечер. Бързо отидох на мивката която преливаше от чинии. Захванах се с тях.         След час приключих и даже и мивката измих. Когато приключих с кухнята реших, че вече много късно да вечерям, затова се качих в стаята си почнах да приготвям дрехите си за следващия ден. Беше истинско мъчение. Трябваше да нося нещо което да покаже, че съм умна и изискана дама, но и да не ми убива.
Накрая измислих.
Щях да бъда с черна копринена блуза с бяла яка и черна пола до коленете ми, полепнала по мен. Обувките бяха също мъка, но намерих подходящите. Не много високи черни обувки със слят ток. Вече бях готова с тоалета за деня. Часът вече беше 23:50, а сутринта трябваше да ставам към 6:30, а аз едва ли ще се наспя, но к'от такова. Облякох се с нощницата си и си легнах да спя.