Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)

Част 33

Когато хвана ръката ми и станах от пейката, светлина ме обля за секунди. Пред мен се разкри позната гледка. Поляната с жълтите цветя. Обърнах се към Коу:

- Това не е ли същото място от което взехме цветето, за да ме спасиш?!

- Да това е същото място, но това е само част от изненадата!

- Само ми кажи, че няма да скачаме отново! Още не съм свикнала с разни скокове!

- О, напротив! - аз се обърнах да си ходя, но той ме хвана за ръката и ме дръпна. - О, хайде Рика! Не може са ми откажеш! Казвам ти няма са съжаляваш!

- Ако падна и си счупя нещо ти ще си виновен! - той ме дари с целувка и каза.

- Обещавам, че няма да пострадаш! - реших да му повярвам и тръгнахме към ръба. Гледайки на долу все още изглеждаше страшно, опасно и твърде невероятно, за да е истина. Той улови ръката ми и скочи, като дръпна и мен. От страха и адреналина почнах да крещя и се притиснах по-силно към Коу. Той почна да се смее, вероятно на моята безпомощност, разтвори големите си черни крила. Спря съпротивлението дърпащо ни на долу и като парашут падането се забави. Отвори портал отдолу нас, прибра леко крилата си и почна да се върти. Аз крещях колкото силен глас ме държеше.
Но явно писъка ми проглуши ушите на Коу, той реши да ме заглуши, като ме целуне. Влязохме в портала със целувка и секунди след това бях с опрян гръб на земята, а Кол върху мен. Не знам дали беше, заради адреналина ми или магнетичното привличане, но жадувах за още целувки. Понечих да го целуна, но той ме изпревари за пореден път.
Тази целувка негова, бе изпълнена с емоции подобни на моите. Страстта ни погълна като пламъци горящи около сграда. Не знам защо дадох това сравнение, но в момента едва можех да мисля. Дори и мисъл вече нямах, само действия породени от инстинкт.
Коу почна да целува нежно лицето и връта ми. Аз бях като парализирана от движенията му. Наслаждавах се със всяко докосване, издишване и вдишване. Ръцете ми вече бяха хванали кичури от бялата му коса. Леко ги дърпах, за да чуя сладките му стенания докато ме целуваше. Не се въздържах и се изправих, за да съблека тениската му. Той бе намислил същото и двама си ги махнахме. Аз останах по сутиен, а той по добре оформените му плочки. Толкова бяха идеални, че прекарах пръсти по тях, за да ги усетя, колко са стегнати. Той потрепна от движението ми, но погледа му все беше в очите ми. Гледаше ме с дяволит поглед сякаш бе наумил нещо.
В същия момент преди да го попитам, той се отпусна напред, като че ли искаше да ме събори да легна на зад, но изведнъж земята изчезна. Аз паднах назад и на долу. Не можех да го обясня, но след секунда бях цялата подгизнала. Бяхме паднали във вода.
Аз не усетих дъното и почнах да потъвам. Всъщност никога до сега не съм плувала и не знам да плувам!!! Водата ме погълна, а аз не знаех как да се измъкна почнах да буйствам, но нямаше ефект.
Кол се гмурна във водата и протегна ръка към мен. Аз протегнах моята към него и го улових. Той ме издърпа на горе и аз вече усетих въздуха в дробовете си с изключение на малко вода. Закашлях се, за да прочистя дробовете си. Задъхан Коу ме попита учудено: