Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)

Част 21

... Главата ми бучеше като кошер на оси. Едва успях да стана, телефона ми напомни, че днес съм на лекции. Но едно странно чувство не ми даде мира. Опитах се да си спомня какво стана вечерта, но само ключови моменти. Станах и тъкмо да отида до банята, когато паднах на пода. Опитах се да стана но краката ми бяха замръзнали, буквално. Имаше скреж по тях. Но как? Докато отново се опитах да се изправя в стаята влезе Коу. И като въздушен удар нещо се врязани в сърцето ми. Не можех да мърдам нищо освен очите си. Бързо при мен притичва Коу, хвана тялото ми и ме прегърна. Аз не можех да по мръдна, но чувах само как Коу плачеше.

- Прости ми! Моля те за прошка! Не желаех да пия от теб, но жаждата ме обзе и не можех да мисля! Моля те прости ми! Не желая да те изгубя като приятел! Слушай не заспивай! - Какво? Той е пил от мен? Не аз не смятам, че би направил нещо такова нарочно! Будна съм! Хей! Чуй ме.....

>>>>>>>>

Отворих очите си бавно. Алармата ми звъннеш, но аз сега осъзнах, че може би ще закъснея. Веднага изкочих от леглото, но този път можех да ходя. Бързо влязох в банята. Измих очите и зъбите си и бързо почнах да си търся дрехи. На вън слънцето те първа се бе показало, а като видях прогнозата за деня, щеше да е адски жега. Облякох се с риза на черни и сини квадрадчета. Черни къси панталонки и тъмно сини сандали с висока подметка. Имах още време, за да си оправя косата, която приличаше на гнездо. Сресах се и реших тъкмо да се оплета на една плитка. Преметнах един кичур от врата си и видях, че имам червено петно с две дупчици. Изведнъж си спомних за вечерта и съня, който така реален ми се стори. Реших, че плитката отпада, затова си направих две плитки. Така поне ще закрия раната, но си сложих фон доь тен. Вече нищо не си личеше. Взех чантата си и слязох.
Взех една ябълка и почнах да я ям. Почнах да обмислям всичко случило се вечерта, а съня вече не ми изглеждаше като сън.
Защо го направи?
В кухнята влезе Коу. Спрях да ям. Той ме гледаше и седя в мълчание няколко минути, после каза:

- Добро утро! Как си?

- Добре съм, но не благодарение на теб!

- Знам! Аз съм виновен и знам, че постъпих ужасно! Но моля те разбери не го желаех аз!... Мислех, че снощи ме разбра?!

- Помня много малко, но това което няма да забравя е болката! И раната на врата ми!

- Знам! Какъвто искаш ме наречи, убиждай ме, но не желая да ме мразиш! Виж имам нещо за раната ти! - изкара една чаша водя и я сложи на масата. На мокри пръстите си и се опита да ме докосне по врата, но аз се отдръпнах. - Спокойно! Просто ще излекувам раната ти, но ако не ми се довериш чак след две години ще се излекува!