Бях на път да загубя живота си заради нещо незначително, но тогава някой ме спаси. Беше високо момче с качулка от, която се показваха кичури от косата му, бели на цвят. Той беше единствения който ме заговори като нормален човек. Знаех, че никога по...
Здравейте! Както обещах ето я и новата глава! Сори за за закъснението, но музата ми напоследък е малко изхабена! Като казах по-рано тази глава ще е за Живота на Коу. Приятно четене!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Г. Т на Коу
Аз съм Коу Колинс на 23 години и съм Демон - издънка! Сигурно се чудите, защо издънка, ами ще ви разкажа всичко, но първо нека ви запозная с животът ми.
Бях нормален младеж докато не станах на 16. Живеех от както се помня в Америка. Баща ми е американец, а майка ми японка. Баща ми напусна семейството, когато бях на 5. Нито се обаждаше нито нищо. Последно разбрах, че си намерил нова съпруга и има 5 деца. Не ми пукаше особено за него така че гледах да го забравя. 10 години живях в Америка, докато майка ми реши аз да се преместя в Япония - Токио.
5 години живях там и научих езика лесно, защото майка ми ме беше научила на ключови думи в един разговор. Ходех в Токийското училище и намерих много приятели, а разбира се, че освен приятели се намират и някои неприятели. Като цяло изживях тези 5 години спокойно, но когато дойде 6-тата година всичко се обърка.
Бях станал на 16 и майка ми ми съобщи, че няма да бъде в Токио 5 години, защото в Америка имала по-важна работа. Каза, че ще ми праща пари по банков път и да ги харча както сметна за добре. Аз се съгласих. Майка ми замина, аз останах сам в къщата си в Токио. Дните си минаваха, а аз продължавах да си ходя на училище. Мина половин година и аз и още 3-ма приятели решихме да се разходим до една изоставена къща. Разказаха ми, че преди век е била лаборатория на някакъв зъл учен. Решихме въпреки слуховете за опасни създания ние да влезем. Къщата беше огромна и с много стаи. Не помня колко стаи отворихме, но те сякаш нямаха край. Единият от приятелите ми на име Усуи откри страна стая в която се виждаше втори коридор. Ние влязохме, а аз усетих някакво чувство, сякаш не трябваше да сме тук. Почнахме да вървим по този коридор, а около нас се чуваха писъци сякаш някой изтезава хора. Аз изостанах за малко докато гледах и към мен с писъци избягаха назад момчетата. Докато разбера какво става пред мен се яви двуметрово чудовище. Паст като на вълк, тяло на мечка и червени очи. Това беше като смесица от страховете ми. Това нещо замахна към мен с гигантската си лапа и ме изхвърли на метри от него. Бях със затворени очи, защото болката ме изгаряше. Когато си отворих очите видях, че цялото ми тяло беше разкъсано. Кракът ми беше откъснат ръцете ми липсваха и губех кръв. Образът ми се размазваше.
