Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)

Част 19

- Опа май вече го направих! - каза Брали смеейки се.

- Неееее! - извикаха колкото глас имах и паднах на колене. Гледах на долу, за да закрия успокоението, което се появи на лицето ми. Радвах се, че Мика бе далеч. Но този гадняр Брали се смееш с такава радост, че ми идеше да го прибия.

- Сега нека умре гадината мръсна! Сама си виновна, че те застигнат тази съдба! - крештеше той. - Но нека да си кажем честно! Нямаше да унищожа къщата докато скъпата приятелка Ерика не ме подсети, че аз още си играх! Тъка, че най-сърдечни поздравления! - този мухлю смее да говори това. Станах бързо и се засили към него. Забих му едно круше в чейнето, но от това само ръката ме заболя. Той се усмихна и ми заби шамар. За секунди бях повалена на земята. Брали беше отгоре ми и държеше тялото ми така, че да не избягам. Приближи лицето си към мен.

- Хъм много интересно? Все още си девствена? Нали с Коу прекара ноща... или я чакай малко? Вие изобщо нищо не сте правили, нали? Вероятно сте избягали през отворения прозорец!

- Как разбра?

- Може някой сетива да са ми притъпени, но когато застана по-близо разбирам всичко по мириса!

- Това е отвратително!

- За теб може би, но за мен е по-добре! Така ще знам какво да правя! Между другото и Мика до този следобед беше девствена! Но жалко вече не е!

- Ти си изрод, чудовище! - сълзите се спускаха по лицето ми, а това го караше да се усмихне. В този момент той изхвърча от мен. Беше изхвърлен на далеч, а Коу седеше до мен подал ръка да ми помогне. Хванах я и станах от земята.

- Върви в къщата при Мика аз ще се погрижа за него!

- Добре! Благодаря ти, че дойде! Ако не беше дошъл...

- Да разбрах! Сега по-бързо изчезване! - послушах го и почнах да бягам към къщата.

Г.Т на Коу

- Значи се появи, а? - каза едвам изправяйкисе мръсната градина.

- Да! И знаеш ли какво? Трябваше по-рано да усетя, че ти си демон!

- Аз обаче в деня, когато стъпи на тази жалка планета и се запознах с теб, веднага те разбрах какъв си! Мелез, нечистокръвен, умърсен и прокълнат! Виждах как през тези години се задоволяваше със всички яки мацки по купони те! Малко ти завиждах! Но едно нещо не разбрах! Защо тя? Защо пощади Ерика?