Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)

Част 3

Събудих се и видях, че часът е 8:30 и трябваше да ставам. Днес е неделя и трябваше час по-скоро да се запиша в близкия университет. Потърсих в Интернет и видях, че на близо до квартирата ми има един университет. Нямах време да разбера повече от това, че в него може да се учи 5 години или 1,5 години. Пак добре. Трябваше да тръгна сега и да се запиша, че скоро пише че ще затворят. Проверих какво искат като кандидат-студентски изпити, които сигурно ще държа следващата седмица.
Облякох си черна блуза с три четвърти ръкави и сива пола до коленете и черен чорапогащник. Обух си черни къси, като боти, обувки с висок дебел ток.
Излязах от стълбището си и слязох в кухнята. В хладилника имаше салам и кашкавал и още много неща, но те ми попаднаха пред погледа. На плота имаше хляб. Направих си сандвичи и ги изядох. Излязох от къщата и в GPS-a на телефона сложих адреса на университета и потеглих на там.

<<<<<<<<<<<<<<<>>>>>>>>>>>>

Вървях 3 часа, но най-сетне стигнах. Беше една доста голяма сграда с 5 етажа. На входа имаше бодигард. Попитах го къде мога да се запиша и той ме насочи към дясното стълбище и каза, че след дългия коридор, първата врата в дясно с надпис "ректор". Качих се на втория етаж и забелязах колко много врати бяха на етажа. Започнах да ходя по тихия празен коридор и единствения шум, който звучеше, беше тракането на дебелите ми токове. Реших да ходя малко по-бързо. Коридора свърши и от дясната страна имаше по малък коридор, а там една до друга бяха вратите на ректора и замесник ректора. Почуках на първата врата и влязох. Зад едно голямо бюро отрупано с документи седеше на голям стол - ректора. Мъж на възраст около 60 години с огромна шапка и бял костюм. Той ме огледа и каза:

- Добър ден, госпожице! Какво желаете?

- Добър ден! Бих желала да се запиша във вашия университет! Нося всички документи, надявам се, че не е късно!

- Не е късно! Заповядай те, седнете! - посочи ми стола пред бюрото и аз седнах. - Аз съм ректора на университета - Мартинс приятно ми е!

- Аз съм Ерика Футаба Ютланд! На мен също ми е приятно! 😊 - казах и се здрависахме. Ректора Мартинс ме попита в кое училище съм учила и завършила. Аз му казах и той направи изненадана физиономия, но после продължи да ме разпитва. След това ми даде няколко докоменти, които да попълня. Аз му подадох всичко нужно. Бях доста дълго в този кабинет, че сякаш съм отраснала тук. Когато приключих му благодарих и излязох от кабинета. Изпита ми щеше да е утре... Точно излязох и затворих вратата обърнах се да си ходя, когато видях точно пред мен онова момче което ме спаси от камиона. Той се учуди, а на мен очните ми ябълки щяха да изкочат от орбитите си. Реших да не показвам, че съм изненадана, затова се поизправих и гордо минах покрай него. Щом го подминах издишах леко без да се забелязва и продължих да вървя. Завих към коридора от който дойдох и бързо слязох по стълбите, благодарих на бодигарда на бързо и излязох от сградата. Не мога да повярвам, че той учи тук? Мислех, че никога няма да го видя, но с моя късмет стана и това! Ще се държа нормално това е! Вече съм записана в университет "Златен Ключ" и почвам в понеделник след изпита. От тук на къде?
Реших да се прибера и да прочета конспекта който утре ще ми помогне...