За първи път се наспах толкова добре. Станах от учудващо мекия под и се протегнах. Огледах се и синия цвят ме заля. Беше ми много странно чувството тук. В стаята влезе Коу. Той ме погледна и каза:
- Уау! Много дълго спа! Цяла седмица!
- Какво? Цяла седмица? Ами изпитите ми? Коя дата сме?
- Спокойно! Спа цяла вечер, но в този свят минава седмица! Тей като ти не си свикнала с тази часова и паралелна зона е нормално! Сега ще видиш, че дните ще бъдат много дълги! Но относно визиата ти се боя, че обикновен човек не може да стане такъв!
- Какво имаш в предвид?
- Ами ако човек влезе в демонския свят, се оказва, че получава аномалии и след седмица умира!
- Моля! Значи ще умра! О, не! - почнах да се разхождам из стаята паникьосана от факта, че ще... умра. - Чакай малко? Ти каза, че съм спала седмица?! Как тогава съм жива все още?
- Разбрах, че щом още си жива значи в теб има демонска кръв!
- Невъзможно! Няма как да съм свързана с демон! Родителите ми са хора сигурна съм! Тогава как?
- Явно са скрили нещо от теб? И трябва да ти кажа още нещо което вероятно ще те разстрои!
- Кажи го! Вече вярвам на всичко! Мисля, че мога да го понеса!
- Добре! Проверих акта ти за раждане и установих, че е бил подменен от демон! Разпитах същата лекарка която е написана, че те е израждала, но тя каза, че тогава роденото дете е умряло и, че са видели друго дете което не е било регистрирано! И са го подменили с умрялото! А това дете което се е подменило с умрялото си ти!
- Не мога да повярвам! - паднах на колене. Още от раждането ми не съм била дъщеря на родителите си!? А те дори не са знаели? Как може съдбата ми да е толкова тежка! 😥😭
- Спокойно, Ерика! Може и да си мислиш, че всичко в живота ти е лъжа, но запознанството ти с мен не е!
- Знам! Но как ще живея като не знам къде е и какво е моето истинско семейство!
- Аз ще ти помогна! Докато ги търсим заедно, аз ще бъда твоето семейство!
YOU ARE READING
Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)
FantasyБях на път да загубя живота си заради нещо незначително, но тогава някой ме спаси. Беше високо момче с качулка от, която се показваха кичури от косата му, бели на цвят. Той беше единствения който ме заговори като нормален човек. Знаех, че никога по...